По актуални данни, около 70 процента от немската магистрална мрежа няма ограничение на скоростта. Това дава възможност на практика на всеки да изцеди максимално колата си и да види на какво е способна тя.

Виждали сме доста клипчета от наистина много бързи коли, които достигат скорости от над 300 км/ч на Аутобана. Но рекордът за най-висока скорост на немската магистрала далеч не принадлежи на модерна суперкола.

Най-високата официално регистрирана скорост на Аутобана е 432 км/ч и е поставена от Рудолф Карачиола на 28 януари 1938 година. Важно е да уточним, че става въпрос за рекорд със състезателна кола, а не със серийна машина.

„За пореден път пътят напред се сви в тясна бяла лента и мостове през магистралата в малки черни дупки. Трябваше да направлявам с максимална прецизност при скоростта, която шофирах. Още преди мозъка ми да може да възприеме какво се случва, колата вече беше с луда скорост,“ Карачиола коментира след поставянето на рекорда.

Рекордът е поставен с експерименталния Mercedes-Benz W125 Rekordwagen на Аутобан A5 между Франкфурт и Дармщадт. Скоростите, които се достигат тогава, никога повече не биват развивани на обществен път.

Колата се задвижва от V12 агрегат с работен обем от 5.6 литра и мощност от 736 к.с. Теглото на машината е едва 750 килограма, което дава отношение тегло-мощност от почти 1:1.

Историята за рекорда обаче неминуемо се свързва и с трагичната гибел на друг легендарен немски пилот. На борда на специално подготвен автомобил Auto Union Бернд Роземайер се опитва да подобри рекорда на колегата си Карачиола.

След два неуспешни опита, времето се влошава и на магистралата излиза вятър. Всички съветват Роземайер да не излиза за последен опит, но той е упорит и се качва в колата.

Резултатът е трагичната му смърт, след като колата му се повдига от нисък вятър със скорост от 400 км/ч. Роземайер се забива в мост и загива на място.

Що се отнася до Карачиола, като повечето германски състезатели от 30-те, той също е член на нацистката организация Национал-социалистически механизиран корпус (НСКК).

След Втората Световна Война е поканен да участва на 500-те мили на Индианаполис през 1946, но катастрофира по време на тренировка след предполагаем удар от птица в главата. Връща се в състезанията през 1952 г. Катастрофира отново по време на състезание в Швейцария и това поставя край на кариерата му.