728 x 90

СССР краде тези състезателни коли Auto Union (Audi) от Германия след Втората Световна Война

В тези години враждата между Mercedes-Benz и Auto Union – предшественик на Audi – на състезателните писти из Европа е забележителна.

Състезателните автомобили на Auto Union (Тип A, B, C и D) от края на 30-те години на миналия век са едни от най-модерните и развити за времето си. Историята на оцеляването им прилича на добър детективски филм от Студената война с елементи на драма.

В тези години враждата между Mercedes-Benz и Auto Union – предшественик на Audi – на състезателните писти из Европа е забележителна. Негласно се води и съревнование коя марка първа ще достигне кота 400 км/ч.

Един от най-успешните, ако не и най-успешният, състезателен автомобил по това време е Auto Union Type C/D. Той разполага с 16-цилиндров 6.0-литров двигател и мощност от 520 к.с. Цифри, които звучат впечатляващо и днес.

С него пилотът Бернд Розмайер печели немската, швейцарската и италианската Гран при и няколко други състезания от съответната категория. И до днес машината се слави с това, че може да превърти задвижващите си колела при скорост на движение от 150 км/ч.

Но след края на Втората Световна Война настроението в Германия съвсем не е за моторни спортове. Съветският Съюз се възползва от окупирането на Цвикау, където състезалните машини на Auto Union се сглобяват, и плячкосва 13 налични машини.

Те са качени на влакове и са изпратени директно в Москва, където попадат в местния Централен научноизследователски институт за автомобили и автомобилни двигатели. Част от тях биват изпратени до други институти в страната, за да бъдат обстойно проучени от съветски инженери.

По това време от Кремъл се спуска задача да бъде направен нов съветски състезателен автомобил. Сглобени са няколко прототипа, които са изключително подобни на колите на Auto Union и дори използват някои от вече съществуващите части от Германия.

Три от автомобилите отиват в завода на ГАЗ в Горки (сега Нижни Новгород). По някакъв начин моторът е запален с немски бензин, който е останал в резервоарите. Скоро след това колата е напълно унищожена по време на демонстрация близо до Горки, в която загиват 18 души.

От този момент Кремъл забранява всички официални публични изяви на несъветска техника, тъй като в крайна сметка се стига до извода, че руснаците могат да създадат сами състезателни машини.

Последните две коли в Горки стават донори и техните части са използвани за всякакви експерименти, докато накрая практически не остана нищо.

Две от първоначалните 13 коли са изпратени във фабриката ЗиС (по-късно преименувана на ЗиЛ). Една от тях се използва за демонстрации, но също бива разбита. Друга пък е спасена по чудо от унищожение десетилетия по-късно от латвийския колекционер Виктор Кулбергс, президент на ретро автомобилен клуб в Рига.

В един хубав ден през 1976 г. той се получава обаждане от фабриката на ЗиЛ: „Направете нещо, защото просто ще нарежат тази кола за скрап.“ След като събира подписите на важни латвийски комунистически дейци, Виктор отива в Москва и започва маратон през офисите на различни функционери, получавайки всички разрешителни, необходими му, за да вземе състезателната машина обратно със себе си.

Колата е докарана в камион ЗиЛ-130 до Рига. Въпросната машина е Type C/D, която доминира планинските състезания в Европа през 1938 година – точно същият екземпляр, който кара и Бернд Розмайер.

След години музеят на Audi се свързва с Виктор и му предлага тлъст чек по сметката на неговия клуб както и подробна реплика на автомобила. В замяна, Виктор дава оригиналния автомобил, който и до ден днешен стои изложен в музея на марката в Инголщат.

Свързани публикации

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителни полета са маркирани с *

Най-нови

AUTOCLUB.BG във Facebook

Facebook Pagelike Widget

Спорт