www.motonews.bgwww.weekendclub.bgwww.bomarbg.eu

BMW 328i xDrive зарежда с емоции за дни напред

26.11.2012 | Тест драйв | 12353 прочитания | Автор:
A+ | A-


Заговори ли се за BMW 3-Series незабавно темата се прехвърля към моделното семейство Е30 – легендарен за феновете, герой в дрифт състезанията и детска мечта на всеки втори шофьор. Не случайно критиците сочат 3-та серия като най-показателния за самата марка модел точно от времето на компактния седан с четири фара. Но тези времена са отдавна отминали – в момента BMW използва все по-рядко шест цилиндъра, но говори все по-често за предно предаване и нисък разход на гориво. Въпреки това, не всичко е изгубено – след последните ми няколко срещи с представители на марката разбрах, че точно уникалната симбиоза между икономия и образцова динамика я правят нещо повече от останалите. А най-балансираното и същевременно заредено с дух возило от нея си остава „тройката“.



BMW 3-Series идеално се вписва и в изискана атмосфера

С риск да раздразня заклетите почитатели на E30, ще си призная, че за мен актуалното поколение на модела със заводски индекс F30 е най-красивата трета серия до момента. Предшественикът бе твърде семпъл за стандартите на BMW, а от друга страна изглеждаше и някак прекалено стерилен. През 90-те години на миналия век пък серията беше хармонично изваяна, но не се открояваше от другите. Във визуално отношение F30 е точно това, което лично аз очаквам от компактен премиум автомобил – класически пропорции на седан, дълга предница, агресивен „поглед“ и ниска линия на покрива.



Доста сходства с Е90, основна разлика правят навигацията и използваните материали

Качвам се в 328i xDrive и сядам в коженото шофьорско кресло. Оглеждам се и с радост установявам, че бруталната козирка, която покриваше навигационната система в миналия 3-Series, вече я няма. Пред погледа на шофьора, след няколко години пауза, отново имаме четири кръгли уреда, а вече и цветен информационен дисплей. Иначе основните форми и черти по таблото са на практика запазени, като, разбира се, някои нюанси са значително променени чрез използваните материали и концепцията за боравене с различните функции. Ергономията е на ниво, след съвсем кратко свикване или припомняне всичко се контролира интуитивно. Една от любимите ми съвременни джаджи също е на борда – head up-дисплейът гарантира винаги погледът ви да е на правилното място без да изпускате ценната информация за скоростта на движение. Както обикновено, BMW разбира лукса по свой собствен начин – салонът е в кремав цвят, таванът е черен, а на места кожата е заменена с твърда пластмаса. Японците, например, не допускат подобно нещо в премиум сегмента.



8-степенна автоматична скоростна кутия с възможност за смяна на предавките от лоста или с пера зад волана

Едвам дочаках да подкарам колата. Няма как да седнеш зад волана на BMW и да не почнеш теста си с активирането на всички спортни настройки. Тръгвам, избирам режим на движение Sport, при което автомобилът ми отвръща с мигновено втвърдяване на волана и връщане с една предавка по-надолу. Първи светофар, пълна газ при автоматична смяна на предавките, стрелката почти удря 7000 об/мин. Ускорението е вдъхновяващо, само „тънкият“ звук на 4-цилиндровия 2,0-литров мотор не вдъхва респект. Двата цилиндъра и 1000 куб.см. по-малко в сравнение с 325i E90 са компенсирани от две турбини или т.нар. система Twin Power Turbo. Не само на книга, тя осигурява перфектна реакция на мотора още от обороти малко над празен ход и липса на турбо дупка. Принципът е прост и към него се заглеждат все повече производители - изгорелите газове от две двойки цилиндри се движат по две отделни тръби към турбокомпресори. 



Наближавам Боровец и предусещам удоволствието. Минавам на Sport+, който изключва електронната стабилизираща програма. Завоите стават истинско забавление, макар и съвсем лекият дрифт да е за сметка на комфорта. Казвам съвсем лек не случайно – машината е оборудвана с технологията xDrive, която е единствената, 4х4 система, позволяваща разпределение на мощността между предния и задния мост от 0 до 100 %. С нея 328i минава по най-добрата крива на завоя без наличието на специални умения у шофьора, като не допуска и отстъпление в скоростта. Точно в планината, на мокър и сух път, се уверих, че „тройката“ почти задължително трябва да бъде с двойно предаване, освен ако не сте заклет дрифтаджия.



След още едно подобно спортно пътуване до Кюстендил решавам да укротя топката. Точно преди това правя бърз преглед на бордовия компютър и отчитам среден разход от 15,6/100 км при 100-октаново гориво. Както винаги, високата скорост коства много. Нулирам, избирам Comfort, а след това и Eco Pro. Заменям избора на предавка от ръчен режим с пера зад волана на напълно автоматичен и потеглям плавно към София. При този режим на движение настройките на окачването стават напълно поносими за спокойно пътуване, дразни единствено доста силният шум от ходовата част и нископрофилните гуми. Дисплейът пред погледа ми започва да добавя километри към оставащия пробег с наличното гориво в открояващ се синкав цвят. Преходът до столицата е абсолютно ненатоварващ, поне за мен и другия пътник на предните седалки. Отзад, обаче, май нещата не са точно така – пространството за крака не е много, а споменатата ниска линия на покрива се отразява негативно на простора в зоната над главата. Получавам оплаквания и от позицията на седене.



За BMW и икономия на гориво е все по-модерно да се говори. Може ли трета серия да бъде наистина пестелива? Без никакви затруднения! Къде е проблемът в случая – този, който не може да бъде пестелив, е човекът зад волана. Лично аз не се притеснявах, а напротив – търсех закъснение в дневните си ангажименти, за да се наложи да компенсирам изоставането чрез автомобила. А той, някак от само себе си, предразполага към почти непрестанно каране над 3-4 хиляди оборота в минута, връщане на предавка при изпреварване и пълна газ на излизане от завои. Но дори и тогава, BMW изцежда максималната енергия от всяка капчица бензин. След няколкостотин километра с „бавареца“ човек спокойно може да остане с впечатлението, че останалите производители само прахосват горивото.



Изглежда сякаш нищо не ме е разочаровало, с изключение на дребните забележки към салона. Всъщност нещо ми липсва – буквата d от надписа на задния капак. Да, за мен по-доброто BMW 3-Series в момента е дизеловото. 328i е наистина чудесен „спортист“, но има кола, която се спрява по-добре в повечето дисциплини. Това, поне според мен, е 320d, например. Тя достига невероятно ниски стойности при разхода на гориво без особени трудности или лишения в скоростта. Ако пък решите да карате бързо, 184 к.с. няма да ви оставят разочарован. А и да си кажем честно, кой се нуждае от 245 конски сили, ако няма писта или затворен маршрут?
За заклетите запалянковци на немската компания парите никога не са били въпрос. Но за прагматичния човек те са основен фактор при избора на нов автомобил, дори и в премиум лигата. А каквото и да си говорим, малко над 78 хил. лв стартова цена при тестваната машина не се преглъщат лесно от всеки. Така е, любовта изисква жертви, попитайте BMW маниаците...

Ангел Сергеев

Снимки: Васил Николов, Любомир Асенов и авторът 



Още по темата




Научете всичко! Бъдете първи!

Кликнете на бутона "Харесва ми"!

Затвори

facebook twitter rss linkedin Авто новини мобилна версия

БЮЛЕТИН НОВИНИ

Email: *


МАРКИ