Когато през 1975 година Volkswagen показва първото поколение на Golf GTI, публиката е очарована. Малката и лека машина разполага с достатъчно мощност, за да затрудни далеч по-мощни и скъпи машини на пътя.

През 1982 година моторът на спортния хечбек е леко преработен и има работен обем от почти 1.8 литра. Благодарение на това, мощността нараства на 112 к.с., а въртящият момент достига 153 Нм.

Някъде по това време швейцарската тунинг фирма Rinspeed решава, че тези показатели не са достатъчни. Заема се със създаването на още по-мощна версия на Golf GTI, като основното технологично решение е поставяне на турбокомпресор.

В тези години турбинирането на малки агрегати е почти нечувано. Материалите, използвани в масовите двигатели, не са пригодени за „надуването“, което турбокомпресорите създават.

През 1979 година е готов първият прототип на турбинирания Golf GTI. За да работи добре, моторът получава нови бутала и е създадена по-ниска базова компресия. Компресорът е пуснат с налягане от 0.6 бара.

Резултатът е максимална мощност от 135 к.с., които значително надхвърлят 110-112 к.с., които агрегатът произвежда в заводски вид в зависимост от моделната година. Покачването на въртящия момент е до 166 Нм, но значително е променена кривата на разгръщане на мощността и въртящия момент.

Турбокомпресорите в края на 70-те години, както и управлението им, далеч не са толкова прецизни, колкото днес. Поради това, истинският ефект от турбинирането на Golf GTI се усеща едва над 4500 об/мин.

Тестващи журналисти по това време казват, че преди този праг моделът се чувства като напълно стандартен модел. Едва в близост до червената зона малкият хечбек показва, че може да бъде доста по-бърз от заводския модел.

Именно карането във високи обороти заради „турбо-дупката“ пък води до много висок разход на гориво. Тестовите шофирания на медии показват среден разход на гориво от около и малко над 15 литра на 100 километра. С един пълен резервоар Golf GTI може да измине приблизително 250 километра, което е много под заводската стойност.