728 x 90
Error, no Ad ID set! Check your syntax!

Пресата за строежа на магистрала Хемус през 1984 г.: „Скорост и безопасност“

Колегите ни от Съюза на Българските Автомобилисти публикуваха дословна препечатка без редакции на материал в периодичното издание на СБА вестник Авто Мото Свят от месец август 1984 година. В статията се говори за строежа на автомагистрала Хемус и какво ще донесе тя, когато бъде завършена. Ние, от своя страна, публикуваме материала от СБА също без

Колегите ни от Съюза на Българските Автомобилисти публикуваха дословна препечатка без редакции на материал в периодичното издание на СБА вестник Авто Мото Свят от месец август 1984 година. В статията се говори за строежа на автомагистрала Хемус и какво ще донесе тя, когато бъде завършена. Ние, от своя страна, публикуваме материала от СБА също без редакторска намеса.

СКОРОСТ И БЕЗОПАСНОСТ 

Автомагистрала „Хемус“

  • В чест на XIII конгрес на БКП строителите на автомагистрала „Хемус“ ще предадат 45-километровата отсечка Яна-Правец
  • Напрегнати дни за работниците пред най-големия празник – Девети септември

Сега се още ни е трудно да си представим и да повярваме, че след немного години ще пътуваме от София до Черноморието с автомобил за 5 часа. И все пак не беше далеч времето, когато за да стигнеш от столицата до Правец трябваше да прекосиш осем селища, когато преминаването през Витиня беше преодоляване на тежко препятствие, а за новите водачи това беше истинско геройство. Във върховите часове се проточваха километрични колони, средната скорост се движеше в рамките на 10 до 15 км в час. И сега, когато се движим по широката гладка магистрала със 100-120 км в час, просто ни се вижда чудно как сме се примирявали да пъплим по стръмнините със скоростта на костенурка, където всяко изпреварване носи риск.

Малко история

Първата копка на автомагистрала „Хемус“ бе направена през 1974 г. А тя, първата копка, била предшествувана от тригодишна предварителна работа – трудна, отговорна, защото от многото проекти и предложения трябвало да се избере най-сполучливото, най-рационалното, най-съвременното, най-перспективното. Имало немалко трудности от инженерно-геоложки характер, от особеностите на терена. Не винаги решенията били най-правилни, имало и грешки, спорове. Три години продължили предварителните проучвания, разработките, приемането им от експертния съвет и най-накрая – изготвяне на работен проект. Главен проектант на трасето е инж. Дена Паланкова, а големите съоръжения са проектирани от отдел „Мостове“ с ръководители инж. Георги Тодоров и инж. Драгомир Драгоев от „Пътпроект“. Главен изпълнител е СО „Пътни строежи“ с две негови поделения – СМУ „Магистрали“ – район „Хемус“ и СМУ „Мосстрой“, в строителството са ангажирани още редица други обединения и организации – поделения на СО „Минстрой“, на ДСО „Хидрострой“, Електромонтажно управление – София, ИСМУ „Исстрой“, СМП „Метални конструкции“ и др. 

Магистралата днес, магистралата утре

Първият етап от строителството обхващаше отсечката Яна – Йорданкино, като едновременно с нея започна и работа по пробиването на тунел „Витиня“. Бяха изградени и първите големи съоръжения – виадуктите над Йорданкино и Потоп. После силите бяха хвърлени на едно от най-големите транспортни съоръжения по магистралата – виадукта Бебреш, дълъг 700 м, с неговите 125-метрови стълбове, с неговите 12 отвора по 60 м. Много внушителни цифри и данни могат да се приведат: че фунаментите са се вклинили в 18-метрови кладенци, че всяка една от устоите е погълнала десетина хиляди кубически метра първокачествен бетон…

Главната задача пред строителите на магистралата е да завършат до откриването на XIII конгрес на партията окончателно 45-километровата отсечка от Яна до Правец. Остават довършителни работи по най-трудните 5 км. В един изключително сложен терен трябва да се изградят 7 виадукта, от които два метални (в отсечката Яна – Правен виадуктите са общо 15). Сега движението в двете посоки става само през едната тръба на тунел „Витиня“,  а другата е затворена за довършване на така наречените второстепенни инжекционно-изсушителни работи. В бетоновата облицовка на тунела се правят отвори, в които под високо налягане се нагнетява силен циментов разтвор за уплътняване. По този начин ще се премахнат в голяма степен пробивите, през които по тавана и стените се стичаха слаби струйки вода. Проектира се да се създаде автоматизирана система за управление – тя ще следи степента на осветеност в тунела, степента на концентрация на отработили газове за включване на вентилационната уредба, ще съобщава за станали произшествия. Наред с редица удобства, които ще донесе, автоматизираната система за управление ще икономисва немалки количества електроенергия.

Прочети още:
Идва лято - какви са изискванията за пътуване в Гърция и други страни

Сега готовата част от автомагистралата има в двете си посоки по две активни ленти за движение по 3,75 м и една аварийна лента от 3 м, четириметрова разделителна ивица и два банкета по 1 м. Изградени са четири транспортни възела – Яна, Жерково, Витиня, Ботевград, осигурена е връзката с път Е79 – Враца, Видин, неотдавна беше завършен и големият транспортен възел при пресичането на околовръстния път край столицата. Само готовата част на автомагистралата носи на народното стопанство 25 милиона лева икономии годишно, неоценим е приносът ѝ за осигуряване на безопасно движение, за избягване на пътнотранспортни произшествия с убити и ранени.

Следващият етап от изграждането на автомагистрала „Хемус“ ще обхване отсечката Правец-Джурово. Предвижда се край Жерково в близост до магистралата да се построят бензиностанция, мотел и на няколко места ще се обособят площадки за отдих. Към 28-километровата магистрална отсечка от Варна до деня се прибавят още нови 7 км, работи се и по още 30 км. към Шумен. От следващата година ще започнат работите в района Айтос-Житарево-Бургас.

При строителите на моста Коренишки дол

Тук всичко поразява – и високите 95-метрови стълбове, и тежащите по 220 тона 58-метрови мостови греди, които се поставят точно на мястото им от 370-тонна ферма с дължина 175 м. Вървим по средата на моста (все още няма парапети), надничаме плахо отдалече през още непокритите отвори и ни се завива свят. В същото време работниците стъпват спокойно по гредите и дъските, коват кофраж или заваряват нещо, застанали едва ли не на ръба на платното. 

От 5 години ръководител на обекта е Стоян Гьошев от СМУ „Мосстрой“. Тридесет години от живота му са преминали по строежите, шест години е бил на работа в Съветския съюз 0 пак като строител в Кубан и Сибир, оставил е нещо и на автомагистрала „Тракия“, преди да дойде на Коренишки дол е ръководил изливането на фундаментите на моста Бебреш. Познават го всички и не само тук. И той познава всички строители, знае всеки момент кой какво върши.

Горещо е през тези дни на големия мост въпреки ветреца, който подухва. Горещо е и от напрежението, наближава светлият всенароден празник – Девети септември, има какво да отчетат строителите. Та тук е известната монтажна бригада на Дамян Илиев, кофражистките бригради на Евтим Станишев, Никола Йотов и Александър Илиев, комплексната бригада на Димитър Донов, на Андрей Милев, арматуристите и бетонджиите от бригадата на Мартин Еминов никога не оставят работата недовършена, остават до късна вечер, когато има да се налива бетон. Всички са дали обещание, че до 25 октомври 500-метровият мост Коренишки дол ще бъде готов. Сега фермата поставя последните греди, за да свърже двете части на моста в средата, после идва изливането на конзолите, монтирането на парапетите, асфалтирането. Само два месеца има до крайния срок, но работническата дума е закон, няма да потъпчат обещаното.

Напредва автомагистралата, промушва стария Балкан, дал името си на това гигантско транспортно съоръжение. И когато бъде напълно завършена, пътуването по нея ще доставя истинско удоволствие на автомобилистите, ще бъде и по-бързо, и по-сигурно.

Автор: Радой Костов

Свързани публикации

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителни полета са маркирани с *

Най-нови

AUTOCLUB.BG във Facebook

Facebook Pagelike Widget