През септември 1981 г. Fiat показва на света спортния си модел Ritmo Abarth 125 TC по време на автомобилното изложение във Франкфурт. Този модел така и не се появява за пазарите с обратна дирекция (поне през първите моделни години), тъй като позицията на изпускателната тръба не позволява преместване на кормилната колона от дясната страна.

125 TC е модифициран и ревизиран вариант на 105 TC с 2.0-литров двигател с два горни разпределителни вала и мощност от 125 к.с. В стандартното оборудване влизат още вентилирани предни дискове, нова петстепенна ръчна скоростна кутия ZF, преработени настройки на окачването и подсилени компоненти по кормилната система.

Външно, 125 TC се различава само малко от 105 TC, най-вече по джантите си, баджовете Abarth на задния капак и страничните емблеми Scorpion. Версията 125 TC има максимална скорост от 190 км/ч и може да ускорява от 0 до 100 км/ч за 8.7 секунди.

През 1983 г. Fiat допълва гамата с моделите Ritmo ES с горещия хечбек Ritmo Abarth 130 TC. Последният се базира на 125 TC, но се задвижва от двигател с изходна мощност, увеличена до 130 к.с. Това е постигнато чрез замяна на единичния карбуратор Weber, използван в 125 TC, с двойни карбуратори Solex/Weber.

130 TC има максимална скорост от 195 км/ч и ускорява от 0 до 100 км/ч за 7.8 секунди. Моделът става известен основно заради пъргавото си пътно поведение и добрите характеристики за ежедневен автомобил. Част от критиците на Ritmo Abarth пък изтъкват факта, че моделът остава единственият европейски хечбек от 80 -те години, който продължава да използва карбуратори вместо впръскване на гориво.

Съперници на бързия хеч по това време са Volkswagen Golf GTI, Ford Escort XR3i, Opel Kadett GTE и MG Maestro.