В първите десетилетия на автомобилостроенето инженерите често се заемат с предизвикателството да адаптират дизайна на самолет към нуждите на автомобилите. Много от тези модернизирани машини са направени само заради интересния си дизайн, но Карл Шльор има друго виждане. Неговото творение от края на 30-те години, Schlörwagen, е по-аеродинамично от повечето автомобили днес.

Аеродинамиката на автомобилите от зората на индустрията има доста интересен произход. Тогава инженери, изобретатели и дизайнери се стремят да подобрят масивния облик на автомобила, като се вдъхновяват от авиацията. Може да сте запознати със Stout Scarab или Tatra 77, например. Но нито един проект не е дори близо до прототипа на Schlörwagen от 1939 г.

Карл Шльор e инженер в Института за аеродинамични изследвания (Aerodynamischen Versuchsanstalt; AVA), организация, наречена днес Германски аерокосмически център. Той има една основна цел за аеродинамичен автомобил: да намали разхода на гориво в превозно средство с достатъчно място за цялото семейство. Шльор избира формата на своя автомобил, така че тя да имитира профила на крило на самолет.

„При избора на основната форма на превозното средство, Шльор залага два профила на крилата на самолета, които предлагат особено ниско съпротивление. В известен смисъл превозното средство прилича на половината от капка вода, което вероятно е причината за прякора му Яйцето от Гьотинген. По принцип Schlörwagen е крило на колела“, обяснява Андреас Дилман, ръководител на DLR институт по аеродинамика и технология на потока.

И за да се гарантира, че аеродинамиката на автомобила е нарушена възможно най-малко, каросерията е изхвърлена достатъчно навън, за да позволи на предните колела да се въртят изцяло прибрани в конструкцията. Колата е построена на шаси на Mercedes-Benz 170 H и когато всичко е готово, колата има коефициент на челно съпротивление от едва 0.186.

За да представим това в перспектива, един от най-високотехнологичните електромобили днес Mercedes-Benz EQS се рекламира като най-аеродинамичният сериен автомобил в момента с коефициент 0.20. Прототипът XL1 на Volkswagen съвпада с Schlörwagen при коефициент 0.186, но както отбелязва German Aerospace Center, тази кола не разполага със седем места като Schlörwagen.

През 1939 г. Schlörwagen прави първо тестово шофиране по новопостроената тогава магистрала близо до Гьотинген. Докато стандартният Mercedes-Benz 170 H може да постигне малко над 100 км/ч на магистрала, Schlörwagen може да закове 135 км/ч. И въпреки големия си размер и тегло, той постига 20 до 35 процента намаление на разхода на гориво в сравнение с Mercedes. След тестовете автомобилът е закаран на Международното автомобилно изложение през 1939 г. (днес IAA), където изненадва тълпата с неконвенционалния си външен вид.

Защо така и не стига до производство? Според Германския аерокосмически център, аеродинамиката на автомобила идва за сметка на безопасността. Колата не само е трудна за управление, но и силен страничен вятър може направо да я помете от пътя.

Избухването на Втората световна война отлага по-нататъшното развитие на автомобила и Schlörwagen никога не прераства в нещо повече от прототип. Той е видян отново през 1942 г., когато руски самолетен двигател със 130 конски сили е монтиран отзад и тестван.

Schlörwagen остава в ръцете на AVA Göttingen до август 1948 г. Автомобилът е запазен, но в повредено състояние с липсващи части. За съжаление, Шльор никога няма да види творението си отново, тъй като през същата година британската военна администрация не пуска колата. Предполага се, че тя е бракувана.