Ще станe ли скоро автономното шофиране реалност? И как трябва да се промени отношението на хората, за да се гарантира, че автономното шофиране ще бъде широко прието? Проучването на &Audi „SocAIty“, изготвено с помощта на известни експерти, разглежда тези въпроси, наред с други. Проучването осветлява някои от широко разпространените митове по темата. Кое е вярно? И какво не е?

Мит № 1:

Самоуправляващите се автомобили ще бъдат като нормалните автомобили, само че без шофьори.

Аеродинамиката е ключов фактор, когато става въпрос за пробега на електромобилите, поради което е важен елемент от дизайна. Начинът, по който изглеждат автомобилите и другите автоматизирани транспортни средства, няма да се промени радикално в това отношение. Това, което е ясно обаче, е, че в бъдеще дизайнът ще се съсредоточи върху интериора. Комфортът на пътниците ще бъде приоритет, поради което в някои случаи седалките вече няма да са задължително обърнати по посока на движението. Тази свобода на интериорния дизайн ще предложи на пътуващите широк набор от възможности за персонализирани преживявания: комуникация или почивка, работа или уединение. Пространството за пътниците ще бъде максимално увеличено, като всичко, което вече е ненужно – педалите, скоростният лост и воланът – ще може временно да се прибира.

Мит № 2:

След като софтуерът бъде разработен и наличен, автономните автомобили ще могат да се движат навсякъде.

Пускането на самоуправляващи се автомобили на пътя ще изисква напълно надежден и всестранно безопасен софтуер не само за автомобила, но и за цялата околна среда. Това ще промени постепенно начина, по който изглеждат нашите градове: За тази цел инфраструктурата трябва да бъде разширена, така че да включва интелигентни светофари и пътни сензори. Градовете ще станат по-дигитални, осигурявайки подходяща екосистема за все по-голям брой автоматизирани автомобили. Това ще направи градовете по-безопасни и по-спокойни, където в идеалния случай движението ще може да протича без прекъсвания и задръствания.

Мит № 3:

Самоуправляващите се автомобили ще направят шофирането по-малко забавно.

Този мит е очевиден източник на безпокойство за любителите на автомобили: да бъдат обречени на ролята на пасивен пътник. Някои се страхуват, че автомобилът им ще им попречи да пътуват из страната и да се наслаждават на удоволствието да усещат крака си върху педала и ръцете си върху волана. Но обратното е вярно: самоуправляващите се автомобили няма да сложат край на забавлението, което изпитваме зад волана. Нито един производител няма да попречи на клиентите си да управляват собствените си автомобили, ако те желаят да го правят. И в бъдеще собствениците на автомобили ще имат възможност да избират дали да управляват автомобила сами, или да предадат управлението на автомобила по време на неприятни ситуации, като например движение на магистралата в режим „stop & go“.

Мит № 4:

Самоуправляващите се автомобили са благоприятна възможност за хакерите.

Не е вярно. Самоуправляващите се автомобили няма да бъдат по-уязвими от управляваните автомобили. При все това въздействието на хакерска атака върху системите, свързани с безопасността на самоуправляващ се автомобил, може да бъде по-сериозно. Поради тази причина производителите непрекъснато разработват мерки за защита срещу кибератаки и подобряват защитните механизми, както вътре в автомобила, така и извън него в задната част. Тъй като автомобилите стават все по-свързани в мрежа със заобикалящата ги среда, усилията, необходими за осигуряване на надеждна и винаги актуална киберсигурност, също се увеличават. В същото време автоматизираните превозни средства ще повишат безопасността по пътищата – в допълнение към по-добрата ефективност и по-големия комфорт, което е от полза за обществото като цяло.

Мит № 5:

Самоуправляващите се автомобили ще изискват по-малко места за паркиране.

Самоуправляващите се автомобили няма да изискват по-малко места за паркиране. Но те ще използват много по-ефективно пространството. Освен това численноста на автомобилите в метрополните райониЩе станат ли скоро самоуправляващите се автомобили реалност? И как трябва да се промени отношението на хората, за да се гарантира, че автономното шофиране ще бъде широко прието? Проучването на &Audi „SocAIty“, изготвено с помощта на известни експерти, разглежда тези въпроси, наред с други. То също така разяснява някои от широко разпространените митове, свързани с темата. Кое е вярно? И какво не е?

Мит № 6:

Технологията вече е разработена, но все още липсват закони за автономното шофиране.

Вярно е, че технологичното развитие в страни като САЩ или Китай изглежда напредва по-бързо, отколкото в Германия и Европа. Вярно е обаче също така, че германските законодатели много рано създадоха правна рамка, която поставя безопасността на първо място при разработването и въвеждането на технологията за самостоятелно шофиране. В това отношение Германия дори се счита за пионер по международните стандарти. Още от 2017 г. на системите за автономно управление е разрешено при определени обстоятелства да поемат действия, които преди това са били изключително отговорност на хората (SAE Level 3). През юни 2021 г. беше създадена правна рамка, която позволява на автономните превозни средства, от ниво 4 нагоре, да се движат редовно в обществения трафик, макар и само в определени зони (например совалки от А до В и автобуси „people mover“ по определени маршрути). Този закон е първа стъпка към по-всеобхватно регулиране, по което в момента се работи интензивно. Така че законодателните органи, не пречат на развитието, те просто следват законово установения принцип, че безопасността е на първо място.

Мит № 7:

В екстремни случаи автономните автомобили ще трябва да вземат решения на живот и смърт.

По отношение на автономното шофиране, решаващият фактор от днешна гледна точка е: не самият автомобил взема решенията, а хората, които програмират автомобила. Автомобилът може да отразява само това, което софтуерът определя. И всички предишни изследвания показват: Автомобилите са значително по-малко податливи на човешки грешки от хората – например поради имунитета им срещу умора дори по време на дълги пътувания.

Много хора се притесняват от въпроса дали една машина може да направи правилния избор в опасна ситуация. Автономното шофиране не е първият случай, в който възниква този въпрос. Всъщност той е предмет на обсъждане в етиката от десетилетия, както показва „Дилемата сд влака“ или „Стрелочника“. Този мисловен експеримент ни кара да си представим ситуация, в която човек би могъл да отклони влак в различен коловоз, където се намират по-малко хора отколкото на коловоза, през който е трябвало да мине първоначално и така ще причини по-малко щети. Би ли било това престъпно деяние? Трябва ли лицето да не действа изобщо? Или пък човекът е разсъждавал правилно и е действал така, че да причини възможно най-малка вреда?

С автономното шофиране тази дискусия се възражда: Но в проучването експертите казват, че централната точка на дебата е, че самоуправляващият се автомобил не би взел собствено решение в опасна ситуация проучването, а вместо това само отразява софтуерните избори, с които са го снабдили създателите му. Той може и ще приеме само етичните решения и ценности на хората, които го проектират – и ще ги прилага без собствена интерпретация.

Мит № 8:

Като технология самоуправляващите се автомобили ще бъдат толкова скъпи, че малко хора ще могат да си ги позволят.

Разработването на автономни автомобили е начинание, изискващо големи инвестиции. В краткосрочен и средносрочен план това, разбира се, се отразява на стойността на продукта. Но в дългосрочен план – т.е. когато те са готови за серийно производство и разходите за разработка са съответно амортизирани – цените отново ще паднат. Освен това прогнозираното повишаване на пътната безопасност ще намали значително щетите, които претърпява самоуправляващият се автомобил. Това от своя страна вероятно ще доведе до допълнително намаляване на разходите за ремонт и застраховка. Друг важен фактор е очакваната промяна в използването на мобилността: В метрополисите някои автономни превозни средства ще принадлежат на доставчици на услуги за мобилност, а не на частни лица. Или пък те ще бъдат споделяни от множество хора чрез концепции за споделяне. Това увеличава ефективността на използване и ще има положително въздействие върху разходите.