Една от легендарните фигури в американската автомобилна индустрия Боб Луц анализира защо Йохан де Нисшен се провали в опита си да съживи Cadillac и обяснява как се стигна до освобождаването му.

„Идването на Де Нисшен в Cadillac изглеждаше като перфектно, макар и неконвенционално решение – смята Боб Луц. – Той беше новак, който не е обвързан с корпоративните традиции на General Motors. Фактът, че имаше зад гърба си успешна кариера в Audi и Infiniti означаваше, че той знае достатъчно за трудностите, с които трябва да се справят т.нар. „второстепенни луксозни марки”, т.е тези, които имат проблеми да наложат статута, който преследват.

„Още с назначаването на Де Нисшен през 2014 година той посочи основния проблем пред Cadillac – това е „евтина луксозна марка”. Cadillac прави отлични коли, компанията инвестира милиарди в създаването на модерна архитектура на моделите със задно предаване, но въпреки това брандът не може да се мери на пазара с Mercedes и BMW.

„Cadillac се представяше най-силно в продажбите на флоти, при колите под наем и сериозно субсидираните лизингови сделки. Тези практики пък допълнително обезценяваха употребяваните коли на марката на вторичния пазар.

„Де Нисшен се зае с проблема като намали продажбите, насочени към даване на коли под наем и въведе по-реалистични стойности на лизинговите сделки. Почти веднага продажбите на Cadillac в Северна Америка започнаха да спадат.

„Ако от GM бяха осигурили на Де Нисшен достатъчно „корпоративно търпение”, неговият план щеше да даде резултати, макар и след няколко години – Cadillac можеше да се отърве от имиджа на „евтина луксозна марка” и да се превърне в истински премиум бранд.

„Но това не се случи. Новините, че продажбите бързо спадат се отразиха зле на имиджа на компанията. Последваха сериозни спорове с дилърите за това как трябва да изглеждат търговските им салони, за да отговарят на стандартите на марката. А смелите маркетингови решения като Book by Cadillac (плащаш месечна такса и караш който искаш модел на Cadillac) така и не проработиха успешно. А скъпите рекламни кампании, в които участваха небрежно облечени брадати метросексуални типове, снимани на мрачни алеи, също не дадоха резултат.

„За мен все още е тайна защо централата на Cadillac беше преместена в Ню Йорк, но така се скъса връзката с GM, под чието ръководство останаха планирането и развитието на моделите.

„Кое доведе до раздялата с Де Нисшен? Не мисля, че е имало една решаваща причина. Като в разпадащ се брак, в един момент се стига до момента, в който и двете страни са наясно, че нещата няма да се получат.

„Йохан никога нямаше да получи луксозните кросоувъри с означението „чистокръвен Cadillac”, от които той и дилърите на марката имаха страшна нужда. А пък GM не е компания, която да продължи да инвестира в марка, която не показва признаци на бързо възстановяване. Както стана дума, контролът върху планирането и развитието на моделите на Cadillac остана в Детройт, което е решаващо за съдбата на марката.

„Cadillac загуби битката срещу надеждността на германските си конкуренти, срещу нашествието на кросоувърите във всички пазарни сегменти и така и не успя да постигне сериозни продажби на новите си модели. А марката продължаваше да губи пари, което също е много важно.

„Разводът е тъжна история. Cadillac прави страхотни коли. Де Нисшен е страхотен автомобилен шеф и лидер. Но не получи достатъчно продължителен във времето кредит на доверие. За мен, тук няма виновни, просто така се случи.”