Драг надпревари има от десетилетия. И ако трябва да сме по-точни – от 1949-а, когато два Ford-a застават един до друг на дълга права отсечка от пътя край Голета, Калифорния и дават пълна газ. Разбира се, не след дълго по този тип надпревари се запалват и мотоциклетисти.

В неделните следобеди на 1950-а година хората се събирали да гледат зрелищни битки между коли и мотоциклети. Често сред състезателите се появявали и момчета с преправени мотори Harley-Davidson. На неизползваното летище в Санта Ана най-бързата кола записала рекорд от 193 км/ч, а най-бързият мотоциклет бил Harley-Davidson EL с прякор “the Beast” от 1947-а с постижение от 194.7 км/ч.

Състезанията на четвърт миля изисквали повече ускорение, отколкото максимална скорост, и затова леките мотоциклети лесно побеждавали тежките коли. Естествено, надмощието им не било за дълго, защото автомобилите се научили как да свалят излишните си килограми.

През 1958-а манията по драг състезанията отдавна вече напускала границите на щата Калифорния и начертани драг коридори имало из цяла Америка. Точно тогава Harley-Davidson пуснали на пазара двигател, който бързо се превърнал в един от най-важните в историята на спорта – Sportster XLCH.

Много начинаещи и утвърдени състезатели залагали на него. В ръцете на майстори като Лио Пейни Том Рейзър, които го монтирали във велики драгстър машини като “Tur-nip Eater” и “Super Sportster”, двигателят с висока компресия на Harley записал страхотни времена. През 1970 Пейн води своя “Turnip Eater” на солните езера Боневил, за да подобри рекорда за скорост, и го прави – средна от 325.6 км/ч.

През 1971 г. драгстър машината на Джо “Granddaddy” Смит, известна като “King Rat” взима четвърт миля за по-малко от 9 секунди. В същото десетилетие Смит става и първият драг състезател, спонсориран директно от Harley-Davidson Motor Company. Преди него имало и други, получавали подкрепа от местните дилъри, но той е първият официален състезател на компанията.