Борислав Цаков

Трябваше да се върна от южното Черноморие в събота, 25 август. Но, от една страна като журналист и от друга – просто като шофьор, който предпочита да пътува бързо и удобно по магистрали, реших да пътувам към София в неделя след обяд. Можех ли да пропусна да съм един от първите, които ще опитаме асфалта по най-новата отсечка на ,,Тракия”? Пък и старата отсечката между Петолъчката и Сливен никак не ми се минаваше в края на август…
Колоните се бяха подредили още от Созопол. За мое учудване се движехме с равномерна скорост, без много идиотски изпреварвания от джигити, които всъщност да забавят цялото движение. След Бургас картината остана същата. Но само до 8 километра преди заветната Петолъчка. Там, точно след един ляв завой, видях стоповете на предната кола,  на метри пред мен. Колоната си беше факт, но този път спряла. И в продължение на 40 минути, с пълзене едва-едва, успяхме да се доберем до новото кръгово движение.
Това потвърди недоверието ми за целесъобразността на пускането на това кръгово в чистия му вид. Самите анонси от предната седмица звучаха абсолютно алогично: ,,…пускаме кръговото движение и по този начин ще отпушим движението…” Няма как колоните, които са си се движели направо, сега да влезнат в кръгово и това да ускори преминаването. Според мен е разумно  до края на сезона, поне до след празниците в началото на септември, да се организира движението така, че приоритет за преминаване да има колоната от Бургас. След това, когато почиващите от морето се приберат, кръговото може да си заработи по стандартните правила. Там така или иначе си имаше патрулна кола, но вместо полицаите да се облягат на нея, могат поне в събота и неделя да дават предимство на основния поток.
Следващата отсечка, която свързва стария път с магистралата, беше обновена, чудесна за предвижване и бързо стигнах до чаканата Голяма Зелена Табела.
Явно няма да доживея да стъпя на нова настилка у нас, която да не се налага да се преасфалтира. Добре, че се връщах от развълнуваното море, та да не ми изглеждат чак толкова големи вълничките по новата част от магистралата… Поне бяха само по скоростната лента, другата беше по-равна. Има и достатъчно отбивки за почивка – на всеки 10-на километра. Друг е въпросът как би трябвало те да изглеждат и достатъчна ли е само голата площ? Защо всъщност човек спира на магистрала? За да отиде до тоалетна, да пие вода или да хапне или поне да се поразтъпче. Новите паркинги стават само за последното, което обаче при 40 градуса не е препоръчително. Няма тоалетни, няма сянка, няма кошове за боклук, няма масички и пейки, дори бетонни. Другата възможна причина за спиране е горивото. Но въпреки битките, които виждаме, че водят веригите бензиностанции помежду си, от Петолъчката почти до Стара Загора по новата отсечка бензиностанция няма. Само бих могъл да гадая какви са причините за това. Може би трябва да си припомним скандалите, при които хитри държавни функционерчета изкупуваха земята точно в тези райони, за да я препродадат като златна за изграждането на самата магистрала. Сега може би същото пречи и на изграждането на бензиностанции – частните фирми не са склонни да плащат безотговорно, както го прави държавата.
И все пак трябва да си призная, че съм сравнително щастлив. Успях в последната неделя на август, почти спазвайки ограниченията, да се прибера от Созопол до София за 4 часа и половина. Как ли ще изглеждат нещата след пускането на цялата магистрала…