Оттеглянето на Chrysler от Европа е факт, макар че то не се случва толкова шумно и драматично като това на Chevrolet. В крайна сметка обаче това е логичното решение, а като се имат предвид превратностите в историята на американската марка, днес собственост на FIAT, то това е напълно закономерно.

През 70-те и 80-те години най-лошо управляваната автомобилна марка е точно Chrysler. На този фон страданията на британските BMC, Leyland Cars или дори Rover, са като леки кризи, засегнали устрема на Porsche например.

През 60-те години на миналия век Chrysler реши да последва GM и Ford в Европа, където гигантите печелеха пари и купи контролния пакет акции в Simca във Франция и в Rootes във Великобритания, под чиято шапка бяха събрани доста популярни за времето си марки. Но разликата с Ford и GM беше, че двете компании присъстваха от доста време на Стария континент и тукашните им филиали имаха финанси, както и резерви.

А за Chrysler проблемите тепърва започваха. Първо, американците искаха да засилят Matra, но това така и не стана. След това дойде смъртта на повечето марки на Rootes, съчетана с нелогични решения да се запази производството на неуспешни модели като Hillmans Avenger и Hunter, които пък да правят вътрешна конкуренция на успешния Chrysler Alpine с предно предаване.

Първият изцяло европейски Chrysler – 180 от 1970 година се оказа творение, събрано от различни проекти на Rootes и Simca. В Европа колата не постигна успехи, но пък беше пратена в Австралия, където получи името Centura, както 4-литров 6-цилиндров редови мотор.

Въпреки, че Chrysler спечели на два пъти наградата „Кола на годината” – през 1976 год. с приличния Alpine и през 1979 г. с неособено забележимия Horizon, фактът е, че компанията нито веднъж не успя да наложи на европейския пазар истински хит. А и да не пропуснем, че Horizon бързо стана Talbot, тъй като Peugeot също имаше участие в този проект.

През 90-те години Chrysler стъпи отново в Европа, този път с по-интересни модели – от Voyager до Crossfire, базиран на Mercedes SLK, но клиентите вече бяха загуби интерес към марката. Тези, които я помнеха, нямаха много добри спомени, а другите просто останаха безразлични. Корозията и техническите повреди още бяха сериозни болести по това време, а Chrysler не се отличаваше в това отношение от конкуренцията.

И накрая дойде последния удар – Серджо Маркионе, който спаси FIAT като го закачи за Chrysler, реши да смеси двете марки. Така някои модели на Lancia станаха Chrysler, а някои американски коли се превърнаха в италиански модели. Но дори и хитът 300С не успя да спаси този ход.

В крайна сметка, пазарът не търпи подобни лупинги и лутане, затова и днес Chrysler на практика отсъства от Европа. А скоро това ще стане и официално. Което не е никак чудно.

Стивън Кропли, Autocar