БОРИСЛАВ ЦАКОВ

На 28 декември 2015 г. станах свидетел на поредния скандал в ски-зоната, свързан пак с типична българска простотия и незачитане на правилата, които самата фирма-концесионер Юлен е въвела. Нарушаването всъщност е от страна на нейни служители, криещи се зад обичайната фраза: „Шефовете така наредиха!“

Къде е проблемът сега? От години хиляди скиори от България и всички съседни страни бягат от родния курорт и не искат да стъпят повече тук, задушени главно от кошмарните опашки на кабинковия лифт. Щурмът е предимно сутрин, като в най-тежките дни чакането понякога надминава три часа. Единственото спасение, към което фирма Юлен радушно приканя клиентите си, е те да си купуват карти за целия сезон, които се плащат изцяло авансово. Нормално е човек да очаква да получи някакви отстъпки, при положение, че инвестира доста пари на сляпо, без да знае ще има ли сняг въобще, кога ще започне или приключи сезонът и т.н. Не, пари не се връщат при никакви обстоятелства, картата не се преотстъпва, дори ако (не дай Боже!) си счупиш крак още на първото спускане, примерно. Нито пък ползвате някаква отбивка от цената. Напротив, като теглите чертата, май сезонните карти излизат по-солено от дневните – детската е 1300 лв., а нормалната – 1500 лв. Единствената полза от тази инвестиция е описана в официалния сайт на курорта www.banskoski.com: „Сезонните и фамилните карти осигуряват коридор за бърз достъп до кабинковия лифт“. И точка – няма други пояснения и условия. Това означава, че този бърз достъп с предимство трябва да се осигурява, без значение в кой момент от работното време на лифта, без значение на коя от трите станции и дали става дума за качване или слизане. Да, но в действителност не се случва така.

Днес следобед (28 декември) пред горната станция на кабинковия лифт се беше извила фамозна опашка от скиори и туристи, желаещи да слезнат към града. Не им мърдаше по-малко от два часа чакане. Скандалът се случи, когато балъците, платили авансово една торба пари за сезонни карти, бяха избутани от стройна верига горди местни лифтаджии. Шефовете им казали, че сезонните карти дават привилегии само при качване към пистите сутрин. Но не и при слизане. Никаква логика, да не говорим, че това е измама и нарушение на правилата от официалния сайт, където са представени условията за ползване на картата. Давайте парите авансово, пък ние после ще променяме, тълкуваме и изменяме правилата – типично усукване и заобикаляне на правилата по български! Като паднел сняг и отворят ски-пътя, проблемът щял да изчезне самичък. Умно-о-о…

Тук мога да продължа анализа, коментарите и да давам още примери за точно такъв тип наши си простотии още дълго. Но не искам да дотягам и да разводнявам темата. Просто давам приятелски съвет – АКО НЕ ИСКАТЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ ИЗЛЪГАНИ, НЕ СИ КУПУВАЙТЕ СЕЗОННИ КАРТИ ЗА СКИ ЗОНАТА В БАНСКО – НЯМА СМИСЪЛ! А ако избягаме 1000 км. в северозападна посока, такива нерви няма да хабим и ще ни излезе по-евтино. И това го казва един от шараните, който кара на Банско ски от 1986 година и си е купувал сезонни карти за семейството през последните 4 зими. И обича това място невероятно много. Но всяко търпение си има край.