Данните показват, че близо две трети от хората са удовлетворени от цената на билетите, но близо 80% смятат, че хигиената във влаковете трябва да се подобри

Приключи работата по ЛОТ 1 и ЛОТ 3 от договора за преструктуриране на железопътния сектор в България, реализиран от българо-германския консорциум “ИнфраКеър-ТрансКеър”. Двете дейности касаят оценка на пазарното търсене на услугите на БДЖ и реинжeнеринг на дейностите на НК “Железопътна инфраструктура”. Проектът се осъществява по Оперативна програма „Транспорт” и обхваща общо три позиции, като финалните дейности по ЛОТ 2, засягащ развитието на човешките ресури в сектора, ще приключат през септември 2013 г. Основните акценти от извършените анализи по ЛОТ 1 и ЛОТ 3 са фокусирани върху състоянието на БДЖ и НКЖИ и се базират на задълбочено изследване на пътникопотока, удовлетвореността на клиентите, рентабилността на влаковете и железопътната инфраструктура и показват цялостната картина на състоянието на сектора, включително и оценка на качеството на предлаганата услуга.
Част от резултатите от анализа ще бъдат използвани и при подготовката и проучването на възможностите за реализирането на проект за закупуване на нов подвижен жп състав със средства от Оперативна програма „Транспорт”. Предстои подробно да се запознаем с резултатите от анализите, но предварително можем да кажем, че е най-вероятно новият подвижен състав ще бъде закупен за линии, които са били модернизирани през този програмен период, или за такива, които лежат на основната Трансевропейска мрежа и са достатъчно натоварени с пътници. В този смисъл като добър кандидат могат да бъдат откроени и част от крайградските линии”, каза инж. Галина Василева, директор на дирекция „Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По думите й новата оперативна програма все още не е напълно готова, но се очаква тя да носи името „Транспорт и инфраструктура”, а проектът за нов подвижен състав да бъде предложен за финансиране по бъдещата приоритетна ос "Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта".
В доклада на “ИнфраКеър-ТрансКеър” се посочва още, че през 2012 г. са превозени над 26 млн. пътници, като 67% от тях са удовлетворени от цената на пътуването. Най-голям е делът на пътуващите на възраст между 19 и 26 г., като близо 40% са ползвали железниците, за да пътуват за ваканция, 16%, за да отидат до работното си място и почти толкова, за да стигнат до училище. Процентът на бизнес пътуванията достига едва 4%. Почти 60% от пътуващите ползват намаление, а близо 80% изразяват готовност за предварителна резервация при отстъпка.
Интересен е фактът, че 94% от пътниците биха желали във влаковете да има вагон-ресторант. 78% смятат, че хигиената трябва да се подобри, а 60% намират влаковете за препълнени. Същевременно удовлетворени от разписанието и честотата са 44%, а над 85% определят обслужването на гарите и във влаковете като добро. Данните показват още, че най-голям процент от хората пътуват на разстояние до 50 км с пътнически влак и на разстояние между 100 и 200 км с ускорен бърз влак.
Като най-голям проблем на сектора естествено се откроява липсата на подвижен състав, а основните причини за проблемите, свързани с качеството на услугата, са остарелият вагонен и локомотивен парк и необходимостта от подмяна и поддръжка на участъци от железния път. Тези фактори са в основата на намалената достъпност до железопътната услуга, понижението на вместимостта и намаление на комфорта при пътуване.
„Изследванията ни показват наличие на някои негативни тенденции, като за постигане на по-добри резултати, стабилизиране на сектора и разширяване на пазарния му дял, е необходима реорганизация. Тя трябва да съответства на прогнозното търсене на пътнически превози и да доведе до задоволяване на изискванията на клиентите”, каза Нели Стойчева, Изпълнителен директор на „ИнфраКеър” АД. „Това може да стане само след много бързо въвеждане на единна пътническа и резервационна система и интегриране на информационните и контролно-управляващите системи на НКЖИ и БДЖ, с цел постигане на по-висока ефективност, както и обновяване на железопътния път”, допълни тя.
На база тези констатации и с цел повишаване на конкурентоспособността на железопътните услуги консултантите препоръчват реализирането на дългосрочна стратегия, с обхват до 2030 г. В нея са заложени основни стратегически насоки за развитие, като първите и най-важни стъпки засягат именно бързото изграждане на информационните и резервационни системи, подобряване условията на работа, както и задоволяване изискванията на клиентите, чрез редица мерки като подобряване работата на билетните каси, въвеждане на други системи за продажба на билети чрез билетни автомати, електронни карти и т.н.
Като важна стъпка за по-ефективно управление от „ИнфраКеър-ТрансКеър” са идентифицирали приоритетните пазарни сегменти и са предложили въвеждането на два вида пътнически влакове – Интерсити и Регионални. Интерсити влаковете обхващат дестинации до 250 км и над 250 км – каквито са релациите София – Варна, София – Бургас и София – Русе. Регионалните влакове ще се движат по трасета до 100 км. Проведеното в рамките на ЛОТ 1 проучване показва още, че пътуващите с цел почивка и тези, които са готови да платят по-висока цена в замяна на по-добро качество, ще се насочат към Интерсити влаковете. За повишаването на техния дял е необходимо и допълнително стимулиране, като например добавяне на допълнителни спални вагони, наличието на вагон ресторант или бюфет, безжичен интернет и др., а за релациите над 250 км е добре да съществува опцията за превоз на лични автомобили. За пътуващите по линиите на Регионалните влакове е удачно да се предложат по-ниски цени на предлаганата услуга в сравнение с цените на конкуретния транспорт, тъй като това са хора, които пътуват ежедневно до работното си място, училище и т.н. За средствата, необходими за реализация на цялостната стратегия, консултантът предлага пакет от проекти, с които може да се кандидатства за финансиране по оперативните програми на ЕС в предстоящия програмен период 2014 – 2020 г.