На 31 май в Националната художествена галерия Двореца в София на пл. "Княз Александър І“ се открива изложба на големия БГ художник Златю Бояджиев (1903-1976). Тази експозиция е част от богатата сбирка българско изкуство на колекционера Боян Радев и представя един от значимите наши живописци чрез работата му в портретния жанр.

Портретът присъства активно в творчеството на художника още от началото на неговия път през 1930-е. Първите му модели са близките от семейството и приятелите, чиито образи оживяват върху платното с несвойствена за млад автор категоричност и зрялост на художествения възглед.

От това време са подредените тук „Дамски портрет“, 1932 и „Портрет на майката на художника“, 1936 – ярък пример за качествата му на живописец, но и на психолог, който умее да улови точно характера и състоянието на своя модел. Тези работи са типични като пластичен език за ранното творчество на Златю Бояджиев, характеризиращо се с изразителен рисунък на пластичната форма и цялостно графично звучене.
 
Различни като подход в пластичното изпълнение са групата портрети, рисувани след 1951, когато художникът, след получения инсулт и парализата на дясната ръка, започва да рисува с лявата. Почеркът му става различен с експресивно положени къси мазки в чист цвят и със специфична динамика на четката, постигаща сложна живописна тъкан.

В поредицата творби от тази голяма група се причисляват и тук експонираните портрети на Васил Стоилов, Христо Нейков, Мария Столарова, Богомил Райнов, Катя Паскалева и на други известни или непознати персонажи. В портретите от пръв поглед грабва безпогрешното „хващане“ на характера и онова присъщо за Златю Бояджиев красноречие в изначалния лаконизъм на изразните средства.

Изключителен по своето внушение е неизвестният за публиката портрет на Златю Бояджиев от неговия приятел, големия български живописец Давид Перец (1906–1982). Монументалното излъчване на образа сякаш не случайно естествено доминира над портретната галерия, за да припомни за мощното присъствие на Златю Бояджиев в българското изкуство на ХХ век.