Австрийско-българският художник Пламен Деянофф, който живее във Виена, работи върху проекта "Бронзовата къща над десет години. Официалното откриване на скулптурата пред Националната художествена галерия в столицата ще бъде на 22 октомври 2018 година. Изграждането на модерната творба беше завършено на 27 юни 2018 г., от началото на септември е монтирано и осветлението.

Проектът се реализира по повод на последователните председателства на Съвета на ЕС на България и Австрия през настоящата година и е видим символ на приятелството и връзките между двете страни. Пламен Деянофф преследва повече от 10 години художествената цел за създаване на бронзова скулптура с достъпно за публиката вътрешно пространство – Бронзовата къща. Това е обект с размери на основата 5,4 м х 5,4 м и височина 11 м, който се състои от отделно изляти бронзови елементи, в който – както в къща – може да се влиза.

Така триизмерният характер на всяка скулптура се разширява с възможността да се опознае вътрешността на скулптурата. Бронзовата скулптура може да бъде използвана за различни събития и може да бъде адаптирана към съответния формат на всяко събитие. Бронзовата къща е замислена като "отворена къща", която е достъпна за всички и не ограничава достъпа за никого.

За инсталацията в София скулптурата наподобява Хрельовата кула в Рилския манастир – един много ценен паметник от средновековната българска история. Скулптурата е изградена на площад Княз Александър I, точно срещу бившия Царски дворец. Площадът географски е разположен в центъра на София в непосредствена близост до Президентството и бившия Партиен дом.

До разрушаването му през 1999 г. на това място се намираше мавзолеят на комунистическия вожд Георги Димитров (създаден по подобие на Мавзолея на Ленин в Москва). Площадът има уникална роля в съвременната българска история и многократно се използва за художествени интервенции и проекти. По времето на комунизма е бил центърът за пропаганда в столицата София.

Изграждането на скулптурата е най-големият двустранен австрийско-български културен проект за последните десетилетия, като разходите за изграждането в София възлизат на около 300 000 евро, предоставени от спонсорите и австрийската страна, както и укрепването на фундамента от Столична община.

Страничните елементи на скулптурата са с отворена структура, така че е възможно да се наблюдава вътрешността на скулптурата. От друга страна, според нейната концепция, скулптурата е все пак къща, която стои и се нуждае от основа, за да изпълни своята функция.

Така се съчетават елементите сигурна основа и откритост, идея за стабилност и пропускаща светлина прозирност. Самата скулптура с препратките си към традиционните елементи на българската от Велико Търново и Арбанаси, които са вдъхновили и самия Льо Корбюзие и ясната структурираност на стила Баухаус има потенциал да се превърне в един от новите символи на София.

Поради производствени и финансови причини създаването на такава бронзова скулптура не е възможно да се осъществи за кратко време. След представянето на проекта през 2006 г. като част от изложбата на Пламен Деянофф в Музея за модерно изкуство (MUMOK) във Виена проектът се развива, постепенно отделните елементи се изработват ръчно, като са съобразени специфичните технически особености на материала бронз.

Когато Льо Корбюзие посещава България през 1911 г. на път за Ориента, той е впечатлен от кубичните прости, но богато украсени дървени къщи в села като Арбанаси. Той прави скици на средновековната анонимна архитектура, характеризираща се с традиционно майсторство, и я увековечава в дневника си от това пътуване.

Въпреки забележителната си позиция в близост до бившия дворец, сега Национална галерия, Бронзовата къща не прави директна препратка към конкретни личности или събития. С масивния си и същевременно крехък външен вид скулптурата по-скоро кани човек да стане действащо лице и да установи връзка с мястото, което е маркирано и оформено от нея.

Бронзовата къща е публичен монумент, чиито отделни части са представяни в художествени институции, преди да се създаде самостоятелната скулптура, която ще остане на площад Александър Първи до края на годината.