На 13 ноември от 18:00 ч. издателска къща "Жанет 45" и Драматичен театър Пловдив представят книгата "Гласът на тишината" от Иван Теофилов. Модератор на събитието е Иван Ланджев, а в Камерна зала ще видим още и документалния филм „Капана“ (режисьор Здравко Драгнев, сценарист Христо Илиев – Чарли).

"От детството ни е останал този луд инстинкт –
да се залавяме за работа, когато сме печални…
Това си мислех аз, докато гледах
как залезът в прозорците на „Ламартин”
прибира златното ковчеже на знаменията,
за да го вмести между вечните неща."

Иван Теофилов е сред най-талантливите съвременни български поети. Той е безспорен майстор на стиха. Независимо дали пише в класическа стихотворна метрика, или в свободна поетична форма, поезията му създава усещане за откритост и яснота.

Поезия, която иска да казва това, което казва, която предпочита да види хората и нещата в уединените ежедневни моменти, в които всеки е самият себе си. Поезията на Иван Теофилов никога не е била площадна и патетична.

Или както забелязва Валери Стефанов в края на 80-е години от миналия век, това е поезия, „орисана да стои встрани от шумните събития на литературното всекидневие“, и която според Ани Илков носи в същността си „всеисторичност и природност“, които „не съществуват другаде освен в езика, в поезията“. Онова, което интересува поетът, е трайното и вечното, видяно през метафизиката на всекидневието. Той посяга към тайнствата на битието, към съкровенията на същностите. И ги достига.

Започнал да развива своите спомени, мисли и впечатления с „Монолози“ (2001 г., изд. Жанет 45), продължени с „Вселената на яйцето“ (2011 г., изд. Жанет 45) и „Митология на погледа“ (2013 г., изд. Хермес), в новата си книга „Гласът на тишината“ Иван Теофилов среща читателя като приятен събеседник, с когото да продължи започнатия по-рано разговор. Така поетът насища любопитството ни, изострено от предходните му книги, с нови благотворни спомени, напоени от цветове и мириси на детството; превежда ни към възхитата на младостта си, в която животът, въпреки тоталитарното време, го е надарил с познанството на едни от най-талантливите български творци – поетите Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънчев, художниците Георги Божилов – Слона и Атанас Згалевски и др. Книгата приключва с цикъл нови преводи на поетични текстове от Иван Бунин и Йосиф Бродски.

За „Гласът на тишината“ Иван Теофилов казва следното: „Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре – това е книгата.“

"Само при внимателно изградената монолитност
на погледа имаш точен поглед върху езика.

Само постигнатата и култивирана простота,
усетът към детайла и владението на езика правят
произведението значимо.

Само когато въображението се е превърнало в
достоен интерпретатор на истината, сме изцяло
под властта на творбата.

Съдържанието и формата са единен процес.

Само доброто съдържание притежава оригинал-
на форма.

Литературата е път, не цел."