Броени часове през началото на Новата 2018 г. Народният театър "Иван Вазов" привлича вниманието на зрителите с две от най-нашумелите премиерни заглавия в своя афиш – "Калигула" и "Лисичета". На 31 декември от 19:00 ч. публиката ще има възможност да си подари незабравимо изживяване с театралните събития на изминалата година и да я изпрати в компанията на любими актьори и режисьори.

Пиесата „Калигула” от Албер Камю на режисьора Диана Добрева и с брилянтния Деян Донков в главната роля е и най-гледаното представление в Народния театър за първата половина на сезон 2017/18 с близо 3000 зрители от премиерата си на 27 октомври досега. В представлението, разказващо разтърсващата история на демоничния диктатор Гай Цезар Германик, известен като Калигула, участват още Александра Василева, Жорета Николова, Йордан Биков, Биляна Петринска, Йосиф Шамли, Деян Ангелов, Зафир Раджаб, Вяра Табакова, Албена Ставрева, както и студенти от класа на професор Пламен Марков. Зрителите ще могат да гледат „Калигула” от 19:00 часа на 31 декември на Голяма сцена.

КАЛИГУЛА от АЛБЕР КАМЮ
превод – Александър Секулов, Диана Добрева
постановка – Диана Добрева
режисура – Диана Добрева
драматург – Александър Секулов
сценография – Нина Пашова
костюми – Нина Пашова
хореография – Ангелина Гаврилова
музика – Петя Диманова
с участието на: Албена Ставрева, Александра Василева, Александър Евгениев, Ахмед Юмер, Биляна Петринска, Вяра Табакова, Деян Ангелов, Деян Донков, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Жорета Николова, Зафир Раджаб, Ирина Митева, Йордан Биков, Йосиф Шамли, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Славена Зайкова, Стефан Къшев, Цветан Пейчев

„Камю е бил самотен в разбиранията и идеите си“, казва един от неговите изследователи, „но по някакъв начин сега той излиза победител и доказва, че е прав. Той е много повече философ на настоящето, отколкото на миналото.“

Изминалите над 2000 години от смъртта на Гай Цезар Германик, по-известен като Калигула, не могат да заличат образа му на жесток, необикновен и тираничен римски владетел. Смело може да се твърди, че той е една от най-противоречивите исторически фигури с необикновенна и ексцентрична диктатура.

“Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава. Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт. И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагона за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният историческият миг прави особено валидно разбирането на Камю, че живота на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота. Смъртта не решава нищо и живота продължава в ненарушима тишина и празнота.” – Диана Добрева

“Интересно ми е къде се корени цялото това нещо, как той се среща със злото. Всеки един диктатор има склонността да се самообожествява, той до последно не вярва,че прави зло, а тъкмо обратното.” – Деян Донков

ЛИСИЧЕТА от ЛИЛИАН ХЕЛМАН
режисура – Бина Харалампиева
драматург – Мирела Иванова
сценография – Свила Величкова
костюми – Свила Величкова
музика – Асен Аврамов
с участието на: Ана Пападопулу, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Марин Рангелов, Радина Боршош, Теодора Духовникова, Христо Петков, Цветан Алексиев, Цветомира Даскалова

„Направих този спектакъл, защото ми писна да гледам как съвременните вандали мачкат всичко духовно, красиво и смислено около себе си в опитите си да забогатеят. И ние като общество непризнато отглеждаме злото у себе си, сякаш е най-висша ценност. Лилиан Хелман ми даде „оръжието“, с което да изразя своя гняв. Всичко останало съм казала заедно с изумителните артисти!“, споделя Бина Харалампиева.

Спектакълът на именитата режисьорка има своята премиера на Камерната сцена на Народния театър 70 години след като пиесата за първи път е поставена тук от Александър Иконографов през 1947 година. Лилиан Хелман създава знаменитата си пиеса в края на трийсетте години. „Лисичета” е от най-доброто, създадено в американската драматургия. Желано предизвикателство от много режисьори и актьори в световния театъра. В този момент тя се играе в Ню Йорк, Виена, Берлин.

Ето какво пише самата Хелман: „Лисичета“ е пиесата, която съм написала най-трудно. Първите варианти вървяха мудно, ту прибавях, ту изваждах персонажи, украси, декорации и все повече и повече се уморявах, след като трябваше да изхвърлям сцени, че и три напълно завършени варианта. Аз знаех много от достойнствата и недостатъците на „Лисичета“ още преди пиесата да започне да се играе. Обаче търсех, нуждаех се от интересен критически ум, който да ми каже нещо повече от това, което сама виждах. Но и похвалите, и критиките ми се струваха неубедителни и това, мисля, е една от причините, поради която големият успех на пиесата ме хвърли в бездействие и глупава депресия. Ставах все по-безпокойна, почти болнава и се ровех в случайните спомени, които съзнателно или полусъзнателно бяха вложени в основата на пиесата. Чрез Александра, младото момиче от пиесата, бях искала да се понадсмея над собствената си младежка високомерна невинност; бих искала да накарам хората да се посмеят на тъжната, слаба Бърди и да й съчувстват, но не й да ги накарам да плачат; бях искала публиката да види част от себе си в алчните за пари Хюбърдови, а не да ги мисли за злодеи, с които тя няма нищо общо“, споделя Хелман за пиесата в автобиографичния си роман „Пентименто”.

Лилиан Хелман, родена през 1905 г. в Ню Орлиънс, Луизиана, е знаково име в модерната американска литература. Постига успехите си с ярки драматургични творби, а мемоарните й книги „Незавършена жена“, Пентименто“ и „Време на негодници“ се превръщат в световни бестселъри. Първата пиеса на Лилиан Хелман, която веднага й носи голяма популярност, е „Часът на децата“ (1934). Следват „Бъдни дни“, „Лисичета“, „Страж на Рейн“, „Поривите на вятъра“. След края на Втората световна война пише и „Другият край на гората“, „Есенната градина“, „Играчките на тавана“, създава драматургичните адаптации „Монсерат“ и "Чучулигата“ и сценарната основа за мюзикъла „Кандид“ по знаменитото произведение на Волтер.

Лилиан Хелман е автор и на редица киносценарии, работи в съавторство с Хемингуей по създаването на филм за Гражданската война в Испания, и друг за Великата отечествена война, онасловен „Полярната звезда“, който пише като военен кореспондент в Съветския съюз. Автобиографичният роман на Хелман „Пентимeнто” е претворен във филма „Джулия”, първата лента, открила пред публиката таланта на Мерил Стрийп, която си партнира с Ванеса Рейдгрейв и Джейн Фонда. На български език са преведени книгите й „Пентименто“, „Може би“, „Време на негодници“. Знаменитата й пиеса „Лисичета“, създадена през 1938 година, не слиза и до днес от световните сцени. Понастоящем се играе с огромен успех на Бродуей . У нас е поставена за първи път на сцената на Народния театър от Александър Иконографов през далечната 1947 година.

„Лисичета” на Бина Харалампиева по прочутата пиеса на Лилиан Хелман пък имаше премиера преди броени дни – на 14 декември, но вече се радва на огромен зрителски интерес. Написаната преди повече от 80 години история за покварените от мириса на парите и безскрупулни новобогаташи от семейство Хюбърдови е изключително актуална и днес, а Теодора Духовникова, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Ани Пападопулу, Христо Петков, Цветомира Даскалова, Радина Боршош и Марин Рангелов са изключителни в превъплъщенията си. „Лисичета” ще се играе на 31 декември от 19:00 часа на Камерна сцена.

Веднага след „Калигула” в списъка на най-гледаните спектакли на Народния театър се нареждат още хитови заглавия – подредени според броя на продадените за тях билети от началото на сезона досега: „Хъшове”, „Танцът Делхи”, „Идеалният мъж”, „Почивен ден”, „Полет над кукувиче гнездо”, „Животът е прекрасен”, „Мнимият болен”, „Дон Жуан”, „С любовта шега не бива”, „Богът на касапницата” и „Майстори”.

Фотографии: Росина Пенчева и Павел Червенков