От 2 ноември кината в България и по цял свят отварят врати за биографичния музикален филм "Бохемска рапсодия" – очарователен поглед към историята на легендарната рок банда Queen и нейния фронтмен Фреди Меркюри. Грандиозното начало на “We Will Rock You”, извисяващият се припев на “We Are the Champions”, хипнотизиращият оперен химн “Bohemian Rhapsody”…

Кой не си е припявал, чувайки тези абсолютни класики? Кой не може да удържи краката си да се движат в тези сърцераздирателни ритми? Кой може да забрави момента от концерта Live Aid през 1985 г., когато Фреди Меркюри се появи на сцената и взриви публиката, карайки я да му припява в див възторг?

Изминаха повече от 25 години от смъртта на вокалиста и незаменим лидер на Queen Фреди Меркюри, но музиката му е все така жива. Фреди преодоля всички стереотипи, така както музиката на групата отказа да бъде поставена под какъвто и да е знаменател. Може би затова Queen са все така любими на различни поколения и култури и си остават глобален феномен.

Сега носителят на „Еми“ Рами Малек (Mr. Robot) облича легендарния костюм и грабва микрофона, за да се превърне в краля на попрока в Бохемска рапсодия, истински празник с музиката на Queen, почитащ невероятния живот на вокалиста на бандата Фреди Меркюри. Партньори на Малек са Луси Бойнтън (Убийство в Ориент експрес) в ролята на Мери Остин; Гуилим Лий (Туристът) в ролята на китариста Брайън Мей; Бен Харди (Жената в бяло) в ролята на барабаниста Роджър Тейлър; Джо Мазело (Джурасик парк) в ролята на басиста Джон Дийкън; Ейдан Гилън (Игра на тронове) в ролята на първия мениджър на Queen Джон Рийд; Том Холандер (Нощният мениджър) в ролята на адвоката на групата, превърнал се впоследствие в неин мениджър Джим „Маями“ Бийч; Алън Лийч (Имението Даунтаун) в ролята на Пол Прентър, който в началото е асистент на Рийд и впоследствие става личен мениджър на Фреди Меркюри; Аарън МакКъскър (Безсрамници) като дългогодишния любовник на Фреди, Джим Хътън; и Майк Майерс (Остин Пауърс) като шефа на EMI Рей Фостър.

Антъни МакКартън (Най-мрачният час, Теорията на всичко) е автор на сценария, по сюжет на МакКартън и Питър Морган (Короната, Кралицата). Продуценти на филма са Греъм Кинг (От другата страна, Авиаторът) и Джим Бийч (Братята Крей, Хотел Ню Хемпшир), а режисьор е Брайън Сингър (X-Мен, Супермен се завръща). Арнън Милчън (Завръщането, Не казвай сбогом), Денис О‘Съливан (Лара Крофт: Томб Райдър, Z-та Световна война), Джъстин Хейт (Червената лястовица, Доносник), Декстър Флетчър (Еди Орела, Дивият Бил) и Джейн Росентал (Магьосникът на лъжите, Маркъс) са изпълнителни продуценти. Продуцентът Греъм Кинг е убеден да откупи правата върху историята на Фреди Меркюри и Queen от отличения с награди сценарист Питър Морган.

„Питър ме попита дали харесвам Queen“, спомня си той: „Казах му, че харесвам групата и тогава той сподели, че пише сценарий по темата и че никой не притежава правата за тяхната история, така че да помисля дали имам интерес“. Кинг е запознат с историята на Фреди, все пак е израснал в Лондон през 70-е и 80-е и след продължителен телефонен разговор с Джим Бийч, адвоката на Queen, Кинг е представен на основателите на групата, китариста Брайън Мей и барабаниста Роджър Тейлър, и сделката е сключена.

Както Кинг се опасява, Мей и Тейлър в началото се притесняват от идеята, но опитът на Кинг в продуцирането на отличени с награди филми за такива бележити личности като Хауърд Хюс (Авиаторът) и Мохамед Али (Али), както и бившия офицер от ЦРУ Тони Мендес (Арго), ги кара да се чувстват по-уверени.

„Имам опит в големите холивудски продукции и смятах, че историята трябва да бъде представена с такъв размах“, казва Кинг: „Филмът е празник с музиката им, но също и с наследството на Queen и Фреди. Той ще покаже на едно ново поколение кой е всъщност Фреди – неговото детство в Занзибар, пристигането му в Лондон, предразсъдъците, с които се е сблъскал в началото, неговата срамежливост и неувереност по отношение на външността му, неговите битки на толкова различни фронтове, неговият невероятен талант като композитор и музикант, как групата става второто му семейство, преоткриването му като изпълнител от невероятна класа, като винаги си остава човек, който всички обожават и на който всичко, дори и най-неприемливото поведение, може да бъде простено, и всичко това подплатено с мелодии, които са иновативни и новаторски за времето си. Времето между 1970 и 1985 г. е може би най-важната част в живота на Фреди и бандата и завършва с триумфалното им участие на Live Aid“.

Мей и Тейлър са част от екипа по време на целия творчески процес, каквото е и желанието на Кинг, и тяхното участие гарантира, че филмът ще следва точно историята.

„Все пак филмът разказва тяхната история и никой не е по-добре запознат с нея от самите тях“, казва той: "Знаехме, че няма да правим филм, ако всичко не е точно – историята, актьорите – всичко трябваше да си пасне на мястото“.

Проектът преминава през няколко варианта докато достигне до екрана и Мей и Тейлър са впечатлени от упоритостта и отдадеността на Кинг.

„Греъм Кинг е прекрасен продуцент и беше с нас от самото начало“, казва Мей: „С Роджър често сме си мислили, че това никога няма да се случи. Така че фактът, че Греъм успя да събере този страхотен екип и актьорски състав, беше много вълнуващ“.

Не е изненадващо, че Фреди Меркюри все още заема специално място в сърцето на Брайън Мей.

„Имам страшно много спомени с Фреди“, казва той: „Спомням си тази лукава усмивка и блясъка в очите му. Той беше много темпераментен и често избухваше, но всъщност беше много срамежлив. Спомням си топлината на Фреди и как не искаше да си губи времето за нищо излишно. Винаги беше съсредоточен, винаги успяваше да излезе от затруднена ситуация“.

Кинг се гордее и с това, че филмът показва как е създадена прочутата им музика.

„Как групата е създавала своите хитове? Това е наистина трудно за представяне на екрана“, обяснява той: "Зрителите ще харесат това, което видят. Това не е само историята на Фреди, а и историята за това как те изграждат своя музикален стил. Как те създават “Bohemian Rhapsody“, която е тотално оплюта в началото“.

Една от сцените, която Мей гледа с удоволствие, е първата поява на групата в легендарното шоу на BBC Top of the Pops през 1974 г. с изпълнение на “Killer Queen”.

„Друга група се отказа в последния момент и така ние заехме мястото им“, спомня си той: „За нас беше много странно, защото по това време BBC държеше на принципа никой да не пее на живо в студиото. Именно затова решихме да направим видеоклип на “Bohemian Rhapsody“, защото знаехме, че ще изглеждаме нелепо, като само си отваряме устата на тази песен. След като песента стана номер 1 и остана на върха в продължение на 6 седмици, Top of the Pops въртяха видеото в продължение на 6 седмици. Тогава не осъзнавахме какъв ефект ще има това по целия свят. Това видео ни превърна в звезди“.

Филмът започва и завършва с култовото изпълнение на Queen по време на концерта Live Aid. Live Aid е едно от най-значимите културни събития през 80-те и събира най-големите звезди за благотворителен концерт на две сцени – на стадион „Уембли“ в Лондон и на стадион „Джон Ф. Кенеди“ във Филаделфия на 13 юли 1985 година. Организиран от Боб Гелдоф и Мидж Ур за набиране на средства за засегнатите от глада в Етиопия, концертът е истинско събитие в телевизионния ефир и е гледан от общо 1,9 милиарда зрители в 150 страни по света.

Според Кинг и екипа му точно това изпълнение е от особено значение за историята на Queen. Концертът се случва в ключов за групата момент, която се събира отново, след като Меркюри се пренася в Германия, където записва два соло албума. По това време Меркюри изживява криза, намира се изцяло под влиянието на Пол Прентър, заобиколен е от хора, който се възползват от щедростта му, и пропада в наркотична и алкохолна зависимост.

Изпълнението на Queen е големият коз на организаторите.

„Хората във Великобритания гледаха концерта, но не се обаждаха, за да направят дарения, какъвто беше смисълът на шоуто“, отбелязва Кинг: „Фреди се появи и изпълни няколко песни, които бандата беше репетирала в продължение на три седмици. Това беше едно перфектно 20-минутно шоу и той накара всички зрители да се активизират. Той ги накара да разберат каква е целта на събитието. Queen успяват да спечелят най-голямото дарение в размер на 1 милион лири, което за онези дни е значима сума“.