По време на 23-ия "София Филм Фест 2019" през март ще можем да гледаме филма "3 лица" на "забранения" Джафар Панахи. С лентата иранският кинорежисьор изказва почит към своя ментор – покойния Абас Киаростами.

За тази си творба режисьорът е удостоен с наградата за най-добър филм от кинофестивала в Анталия, както и с награди от фестивалите в Сао Пауло и Хамбург. „Драматичната история „3 лица“ на Джафар Панахи е нежна, провокативна медитация за ролята на творческите души в съвременния Иран”, пишат за филма в Timeout.

След три нискобюджетни експериментални творби „Това не е филм“ (2011), „Спусната завеса“ (2013) и „Такси“ (2015), преследваният заради творбите си ирански режисьор Джафар Панахи (гостувал два пъти на София Филм Фест), носител на „Златен лъв“, „Сребърна мечка“, „Златен леопард“ и десетки международни отличия, представя на света своя нов филмов разказ „3 лица”, удостоен и с приз за най-добър сценарий в Кан през 2018 година.

Жените – тяхната съдба, професионалното им развитие и борбата за независимост в родината му – това са предпочитаните теми във филмите на Джафар Панахи. От 2010 г. иранецът има забрана да напуска Иран и да снима филми, но политическата реалност не може да го спре и той продължава да прави кино – това е четвъртият проект на режисьора, замислен и реализиран в този строг режим на ограничения.

Разказът в „3 лица” се движи на границата между реалността и фикцията като се фокусира върху една необикновена история, развиваща се в пътуване из иранските селца. Заснет от ръка, филмът представя на зрителите три жени – актриси, намиращи се в различен етап от своята кариера.

Едната е младо момиче от отдалечено селце, което мечтае да стане актриса и изпраща зов за помощ към популярната иранска звезда Беназ Джафари – тя тръгва да я търси в компанията на самия Панахи. Двамата пътешественици обикалят множество населени места и откриват хора с интригуващи съдби, между които и една пенсионирана вече актриса, отдала се на усамотение и занимания с изобразително изкуство…