САЩ посрещат 2024 година, произвеждайки повече нефт от която и да било друга държава в историята. Това е пълен контрапункт на намаляването на добива на конвенционален нефт от Русия. И в двата случая главно по технологични причини

Всъщност под прикритието на съглашенията с ОПЕК Русия за пореден път намалява добива на нефт тази година. Според специалистите от нефтената индустрия това обаче се дължи в голяма степен на невъзможността на руските компании да добиват ефективно суровината. Процесът на намаляване на възможностите за добив тече от доста години, но бе силно катализиран от санкциите и загубата на достъпа до технологии за вторичен и третичен добив с помощни методи. От находището Самотлор превърнало се в мит сред хората на нефта заради колосалните си размери се извлича 96 процента вода и едва 4 процента нефт. Подобна е и картината в множество находища в Сибир. Много от компаниите добиват нефт само от местата където това е рентабилно, ускорявайки още повече процеса на изтощаване на находищата. Този „изборен добив“, самите руски специалисти наричат „разубоживание запасов“ или „разреждане на запасите“, което в дългосрочен план може да доведе до изключително негативни последици.   

Същевременно с това именно високото ниво на технологична зрялост осигурява на компаниите в САЩ възможност да увеличат добива на петрол от шисти, в степен много по-голяма от очакваното. През 2014 година страните от ОПЕК се договориха за увеличаване на добива на нефт с цел намаляване на цената и елиминиране на растящата заплаха от компаниите за добив на шистов нефт. Действията им постигнаха ефект и цената на петрола стана нерентабилна за компании с висока себестойност на добива. Той се засили още повече по време на Ковид кризата с рязкото снижаване на цената на петрола. Американските нефтени компании обаче се оказаха изключително корави и показаха че много бързо могат да възстановят ефективния добив от шисти.

Кошмарът на ОПЕК

Така кошмарът на ОПЕК, американските компании за добив на шистов нефт започват да работят на пълни обороти компенсирайки в пълна степен договорките на организацията.

Сондажите в ивицата простиращата се от така наречения Пермски басейн в Западен Тексас до шистовото находище Бакен в Северна Дакота са увеличили производството на петрол в значително по-голяма степен от предвижданото от анализаторите, повишавайки продукцията до рекордни нива точно когато ОПЕК и неговите съюзници намаляват доставките в опит да спрат спада на цените.

По това време през миналата година експертите на правителството на САЩ прогнозираха, че вътрешното производство ще достигне средно 12,5 милиона барела на ден през текущото тримесечие. През последните дни тази оценка беше увеличена до 13,3 милиона барела – разлика еквивалентна на добавяне на нова Венецуела към световните доставки.

Този растеж изцяло поставя под въпрос стратегията на групата ОПЕК+ за ограничаване на доставките, за да се предотвратят потенциално катастрофалните ценови въздействия на пренасищането. По този начин частната инициатива – защото в основната си част това са частни компании – показа че все още има достатъчно сила, за да осуети усилията на картела.

Както споменахме преди това Организацията на страните износителки на петрол, главно под въздействието на руския си съюзник започна да води ценова война с шистовите компании в Северна Америка още през 2014 г.. ОПЕК+ наводни световните пазари със суров петрол в опит да си върне пазарния дял от все по нарастващия американски петролен сектор. В резултат от това свръхпредлагането предизвика спад от 65% в цените.

Така бе спрян главоломният растеж на американското нефтено производството. Експанзията в крайна сметка се възобнови, но ръстът бе париран от пандемията.

Актуалните съкращения на добива от страна на ОПЕК+, обявени в края на ноември, не спряха тренда на понижаване на суровия петрол още повече. Освен увеличаването на добива в Щатите редица страни извън ОПЕК нямат намерение да ограничат приходите си. Както големи държави като Бразилия и Канада (чиито добиви също са рекодни), така и малки като Гвиана и Суринам повишават добива си. Принос за всичко това има и възстановяването на добива в Иран и Венецуела, които ефективно компенсират всички допълнителни предложени съкращения. За да буферира по-голямото предлагане от търсенето, ОПЕК+ трябва да намали още повече добива на нефт, а с това и приходите си. От което още повече ще печелят страните извън него. 

Интересен също е и фактът че стремителния ръст на добива на суровия петрол в САЩ е изненадващ, на фона на намаляването на работещите сондажни платформи с приблизително 20% тази година. Това увеличение на производителността обърква много анализатори и изследователи, които изчисляват бъдещия добив на суров нефт именно на базата на така наречения “rig count” или „брой на сондажите“.

Обяснението на това се крие в ръста на технологичното ниво, респективно възможността за извличане на суров петрол от нови кладенци по-ефективно. Само за последните три години времето за извършване на сондаж е намалено с цели 40 процента с високотехнологични решения по целия изследователско-производствен път (добивът на нефт често се нарича производство на нефт) и материалите използвани за ротационните свредла. Намалено е и времето за принудителен добив с помощта на фракинг.

Все пак в следващите месеци и години темпът на растеж вероятно ще бъде снижен, защото компаниите ще се фокусират повече върху връщане на средства на акционерите си отколкото в инвестиции. Новият шистов бум е факт и е в пълен контрапункт на това което си се случва с добива на нефт от руските находища.

Текст: Георги Колев