Създателят на най-мощния двигател в историята на Формула 1 Пор Роше е починал на 82 години, съобщиха германски медии. Става въпрос за 1,5-литровия 4-цилиндров турбо мотор на BMW от средата на 80-те години, които в най-силните моменти на първата турбо ера във Формула 1, имаше мощност между 1400 и 1500 конски сили в квалификационния си вариант.

Роше е част от елитния клуб на създателите на най-успешните мотори в историята на световния шампионат, в който влизат Бернар Дюдо от Renault, Ханс Мецгер от Porsche, Марио Илиен и Пол Морган от Ilmor, както и Майк Костин и Кийт Дъкуърт от Cosworth.

Роше работи за BMW от края на 50-те години на миналия век и постига сериозни успехи във Формула 1, сериите Procar и DTM.

Той започва работа за баварската компания през 1957 година още на 23 години. В средата на 60-те години Роше създава 2002TIK – турбо двигател, с който BMW печели европейския пистов шампионат за туристически автомобили през 1969 година.

В началото на 70-те Роше напуска за кратко спорта, но през 1972 BMW започва да работи заедно със заводския тим на March Engineering във Формула 2. Тук Роше изиграва ключова роля за серията победи на March в европейската Формула 2, както и за развитието на моторите на BMW за пистовите туристически автомобили на компанията. Година по-късно Роше вече е шеф на подразделението на развитие на състезателните двигатели на BMW.

Следващото повишение идва през 1975, когато Роше е назначен за главен инженер на BMW Motorsport и под негово ръководство минава разработването на двигателите на състезателните автомобили М1. И през 1979 Роше става технически директор на BMW Motorsport като остава на този пост до 1996 година.

В началото на 80-те години Роше оглавява екип, който трябва да създаде двигател за Формула 1. Дебютът на мотора в началото на 1982 съвпада със старта на първата турбо ера и още в Гран при на Канада Нелсон Пикет и Brabham носят първата победа на BMW.

Следват още 8 победи, а през 1983 година Пикет печели с версия на този мотор втората си световна титла. Друг вариант на този двигател достига през 1986 година споменатата вече мощност между 1400 и 1500 конски сили, като Роше винаги е твърдял, че екипът му не я е мерил точно, но всички били сигурно, че е поне 1400. Животът на квалификационните двигатели по това време обаче е твърде кратък и рядко надхвърля експлоатация от 90 минути.