Една от най-важните компании за развитието на съвременната Формула 1 – Alfa Romeo, се завръща догодина в световния шампионат като доставчик на двигатели на швейцарския тим Sauber. Вчера Alfa Romeo и Sauber обявиха началото на „многогодишно сътрудничество”, като италианската компания става и основен спонсор на тима, основан от Петер Заубер.

За сезон 2018 година Sauber отново ще получава двигатели Ferrari, но ребрандирани с марката на Alfa Romeo, а италианците ще отбележат завръщането си в световния шампионат за първи път след 1985 година.

„Договорът със Sauber е важна крачка в оформянето на имиджа на Alfa Romeo, като марката ще се завърне във Формула 1 след от отсъствие от над 30 години – се казва в изявлението на големия шеф на Ferrari и FIAT Серджо Маркионе. – Alfa Romeo е марка, спомогнала за написването на историята на Формула 1 и сега ще се присъедини към другите автомобилни компании, които участват в световния шампионат.”

Изборът на Sauber е логичен, тъй като тимът има сериозен потенциал, но се сдоби с нови собственици, които имат пари, за да го изправят на крака и да го върнат към успехите от времето на Петер Заубер, когато той се появи във Формула 1 след успехите си в прототипите и победата в Льо Ман.

Решението за завръщането на италианците се очакваше от доста време насам, тъй като в последните години Маркионе на няколко пъти обяви, че иска да върне Alfa Romeo във Формула 1 и обясняваше, че преди това компанията трябва да има какво да предложи на пазара, за да заслужи вниманието на феновете. Неслучайно във вчерашното си изявление относно сделката той акцентира на новите модели Giulia и Stelvio, които оформят новата физиономия на славната марка.

В исторически план Alfa Romeo има тежестта на Ferrari за развитието на спорта. Феновете знаят, че Енцо Ферари е започнал кариерата си в Alfa Romeo – бил е пилот, дилър на марката и в продължение на 15 години е бил начело и на състезателната програма на компанията. Италианската компания е изключително активна в Гран при ерата на автомобилните състезания преди и след Втората световна война, като през 1937 година Alfa откупува 80% от Scuderia Ferrari, а през 1939 Ферари е освободен от тима след дълга политическа битка. Но тогава започва войната и победата на шефа на състезателна програма на компанията испанецът Вифредо Рикарт остава незабелязана.

При сформирането на съвременната Формула 1 за сезон 1950 година Alfa Romeo е един от основните тимове с амбиции за успех, а за отбора карат Хуан Мануел Фанджо и италианските звезди Джузепе Фарина и Луиджи Фаджиоли. Пилотите на Alfa печелят шест от седемте старта през годината, като изключението е „500 мили на Индианаполис” – американската класика е включена в календара, но европейските тимове не пътуват до Щатите. Фанджо побеждава в Монако, Белгия и Франция, а Фарина във Великобритания, Швейцария и в Италия, а след победата на „Монца” италианецът става и първият световен шампион във Формула 1 зад волана на Alfa Romeo 158 (името на болида означава работен обем 1,5 литра и 8 цилиндъра – това са характеристиките на мотора).

Успехите с Alfa Romeo 159 – болидът на италианците за сезон 1951 година, продължават и през тази година, като сега на върха на класирането е Фанджо – това е първата от петте му световни титли. След това компанията напуска Формула 1, тъй като идват нови технически правила, които изискват нови инвестиции, а състезателната програма продължава в състезанията за издръжливост с легендарния автомобил Disco Volante.

В началото на 60-те години главният инженер на Alfa Romeo Орацио Сатта одобрява проекта на нов 12-цилиндров боксер – двигателят, който ще се превърне в основата на следващата порция състезателни успехи. През 1967 година новият тим на Alfa – Autodelta, атакува състезанията с прототипи с Tipo 33 и започва да печели победи, а през 1976 и 1977 идват и световните титли.

В средата на 70-те години този двигател привлича вниманието и на отборите от Формула 1 и компанията става партньор на Brabham, чийто собственик е Бърни Екълстоун. Той привлича Ники Лауда след втората му титла с Ferrari и австриецът печели Гран при на Швеция през 1978 година с известната „кола с вентилатора” (BT46), а по-късно през сезона Ники побеждава и на „Монца” – за огромно неудоволствие на бившия му тим и тифозите по трибуните.

За 1979 година Alfa Romeo се завръща във Формула 1 като конструктор и представя собствен болид, означен 177. Бруно Джакомели стартира в Белгия и Франция, а за Италия е готов и новият автомобил 179, който се използва и за 1980 година с някои подобрения, а тимът получава подкрепата на Marlboro Италия. Тимът не успява да се върне в челото заради ограниченията в бюджета и дори идването на Марио Андрети през 1981 година не помага особено.

За сезон 1982 година обаче всичко се променя. В средата на 1981 в отбора идва френският инженер Жерар Дюкаруж, който току-що е бил уволнен от Ligier. Той първо развива колата на Андрети 179С, а за 1982 създава напълно новият автомобил 182. Пилоти са Джакомели и Андреа де Чезарис, като последният се класира трети в Монако и шести в Канада, а Бруно е пети в Германия. Не забравяйте, че по това време точки във Формула 1 получават само първите шестима на финала. След това идват още добри класирания – през 1983 Де Чезарис взима две втори места, но Дюкаруж е уволнен, а създаването на болидите е прехвърлено на друга компания, което се отразява на резултатите.

Alfa Romeo участва в световния шампионат до края на 1985 година със собствен тим, а след това доставя двигатели до края на сезон 1988 – в последната година от първата турбо ера във Формула 1 инженерите работят с тима на Енцо Осела, но колите му са твърде лоши за добри резултати. Затова и през 1988 Alfa забранява на тима на Osella да използва името й за моторите, които просто се казват Osella V8 и така програмата на компанията в световния шампионат приключва.