Един от най-честите инструменти за упражняване на полицейски произвол, особено в по-малките населени места, е извършването на проверка от полицай, без да има правно основание за това. Обширен материал на адвокат Силвия Петкова разяснява условията, в които това може да се случва и правилата, които проверката трябва да спазва, придружено от примери от практиката.

Възможните видове проверки са:

• за установяване самоличността на лице
• на лични вещи, превозни средства и на вещите, превозвани в тях
• личен обиск на лице

Всяка една полицейска проверка е скрепена със строги законови основания и извършването ѝ без наличието им представлява закононарушение, за което държавата дължи обезщетение. То се присъжда само и единствено по съдебен ред. Какви са правата ми при проверка от полицаи и как мога да да се защитя при техни незаконосъобразни действия?

Проверка на самоличността

Проверка от полицай на самоличността на лице може да бъде извършена на пет изчерпателно изброени в закона основания.

На първо място, такава проверка е допустима по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или нарушение на обществения ред. Това основание касае конкретни данни, отнасящи се до конкретно лице.

Пример от практиката на кантората: Млад мъж е проверяван редовно от органите на реда, докато се разхожда пеш, като всеки път е изисквано от него да показва личната си карта. При запитване относно това какво е довело до необходимостта от такава проверка, полицейските служители му отговарят, че носи черни дрехи, качулка и кубинки, поради което им изглежда подозрителен. Това действие ще бъде незаконосъобразно, тъй като не са налице конкретни данни конкретният младеж да е извършил престъпление.

Всъщност „наличието на данни, че едно лице е извършило престъпление“ е най-често срещаното „оправдание“ за осъществяването на полицейски произвол, като в практиката тези данни почти никога не могат да се докажат с ясни и конкретни доказателства.

На второ място, проверка на самоличността на лице е възможна, когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административно наказателно производство. Този случай касае хипотезата, в която органите на реда издирват извършител или свидетели на престъплението или нарушението.

Третата възможност за проверка от полицай за установяване самоличността съществува при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната. Това законово основание касае най-вече гражданите на трети страни и е свързано с проверка на законосъобразността на тяхното пребиваване.

Четвъртото основание, на което е възможно извършването на проверка на самоличността е на контролен пункт, организиран от полицейските служители. Типичен пример за такъв контролен пункт бяха КПП-тата на входовете на градовете в началото на пандемията от COVID-19.

Последното основание за проверка от полицай на самоличността на лице се предвижда в случаите, в които друг държавен орган е поискал съдействие за извършването на това действие.

Законът урежда и начинът за установяване на самоличността. Това става чрез изискване и представяне на документ за самоличност, чрез събиране на сведения от граждани с установена самоличност, които познават лицето или по друг начин, чрез който могат да бъдат събрани достоверни данни за лицето, например, чрез проверка в специалните информационни системи на МВР.

Проверка на лични вещи, превозни средства и на вещите, превозвани в тях

На въпроса „Имат ли право полицаите да претърсват автомобили и да проверяват лични вещи“ отговорът е положителен, но с едно условие – претърсването да бъде съответно на разпоредбите на закона. А той предвижда множество основания за това.

Първата група основания касае личността на проверяваното лице. Подобна проверка е допустима в следните случаи:

– когато спрямо конкретно лице има конкретни данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред.

Както беше посочено, това e едно от основанията, с които полицейските служители злоупотребяват най- често, оправдавайки извършената проверка от полицай с получаването на „оперативен сигнал“, че конкретното лице е извършило престъпление. В повечето случаи такъв сигнал изобщо няма, а действията на полицията са извършени след незаконосъобразно „наблюдение“, което поначало представлява оперативен способ, чието използване се разрешава от съда.

Освен това, проверяваното лице в никой случай няма достъп до информацията от този сигнал. В случаите, в които при проверката на лични вещи не са открити предмети, чието притежание е забранено от закона, тази информация е необходима единствено за целите на обезщетението, което лицето, чийто вещи са незаконно проверени, има право да получи по съдебен ред. Съдържанието на тази информация идва да докаже, че действително извършената проверка от полицай има за основание „данни за извършено престъпление или закононарушение“. Непредоставянето на достъп до нея, обаче, лишава проверения от възможността да докаже незаконността на проверката, а оттам, предвиденото в закона средство за защита става неефективно. В този случай може да бъде подадена жалба до Европейския съд по правата на човека.

В случаите обаче, в които бъдат открити предмети, чието притежание е забранено от закона, обикновената проверка на лични вещи, която е започнала по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, прераства в претърсване, изземване и обиск по неотложност. По този начин се допуска сериозно заобикаляне на закона, което поначало изисква предварително съдебно разрешение за подобни действия. В този случай, непредоставянето на информацията относно получения „оперативен сигнал“ съставлява и нарушение на правото на справедлив процес, за което отново може да бъде подадена жалба до Европейския съд по правата на човека.

Осъществяването на проверка на лични вещи е възможно и в следните случаи:

– когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

– на контролен пункт, организиран от полицейските органи;

– когато самоличността на едно лице не може да бъде установена чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни;

– когато чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България;

– спрямо лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

– при невъзможност да се установи самоличността на проверяваното лице по някой от посочените начини;

– когато проверяваното лице обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

– в други случаи, определени със закон.

Макар на пръв поглед тази формулировка да изглежда изключително широка, в действителност това не е така. Причината за това е, че когато се изготвя протоколът за проверка на лични вещи, в него следва да бъде отбелязано правното основание за извършването ѝ. Когато то е „в други случаи, определени със закон“, те също трябва да бъдат конкретно посочени с цифровото изражение на законовата разпоредба. Това посочване е задължително, като целта му е проверяваният да може да се защити срещу твърденията на полицейските служители, като получи информацията за основанията, въз основа на които е проверен.

Второто основание за извършване на проверка от полицай на лични вещи е свързано с наличието на достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение. Тук също оперативният сигнал често се счита за „достатъчно данни“, но непредоставянето му нарушава правото на защита и на справедлив процес като цяло в същата степен, като посочената по-горе.

На трето място, законът предоставя възможност за проверка на лични вещи в случаите на съпровождане или настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. Логиката на това основание е, че преди да бъде съпроводен или настанен в дома, властите следва да се уверят, че чужденецът не притежава вещи, с които би могъл да застраши живота и здравето на останалите обитатели.

Що се отнася до случаите на проверка от полицай на превозни средства и на вещите, превозвани в тях, законовите основания за това са значително по – ограничени. Всъщност, те са само две.

Първото е свързано с наличие на данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред, а второто – с наличие на сигнал в Шенгенската информационна система за извършване на специфичен контрол.
Често пъти тези проверки започват и по инициатива на „Пътна полиция“, в случаите, в които водач бъде отбит от движение, бъде му направен тест за наркотици и пробата излезе положителна. В този случай са налице достатъчно данни за извършено престъпление (шофиране след употреба на наркотични вещества), което води и до основателно съмнение за евентуалното притежание на такива. Извършването на проверка от полицай на личните вещи, превозното средство и на вещите, превозвани в него ще бъде законосъобразно.

Личен обиск

Проверка от полицай може да бъде осъществена и чрез извършване на личен обиск на лице, като за това действие отново има изчерпателно предвидени законови основания и те са четири на брой.

Първо, проверка от полицай чрез извършване на личен обиск на лице може да бъде осъществена, когато обискираното лице е задържано за срок до 24 часа с полицейска заповед.

Второ, личен обиск по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи е законосъобразен и в случаите, в които съществуват данни, че конкретно лице носи опасни или забранени за притежание предмети. Тук отново следва да се посочи порочната практика за извършване на обиск по „оперативен сигнал“, която води до нарушаване на правото на личен и семеен живот, правото на справедлив процес и на правилото за осигуряване на ефективни правни средства за защита.

Трето, проверка от полицай чрез извършване на личен обиск може да бъде извършена и когато конкретно лице е заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението.

И накрая, последната възможност за законосъобразен личен обиск, осъществен в рамките на проверка от полицай е налице, когато за обискирания има сигнал в Шенгенската информационна система за извършване на специфичен контрол.

ВАЖНО!!! В случаите, в които е извършена проверка от полицай на основания, различни от предвидените в закона и посочени последователно по-горе, тази проверка е незаконосъобразна, а лицето, спрямо което е извършена, има право на обезщетение.

Защита при незаконосъобразна проверка от полицай

Във всички случаи на подобна проверка се нарушават основни човешки права, сред които са правото на свобода и сигурност и правото на личен и семеен живот. В подобни хипотези държавата дължи обезщетение за извършените от нейни административни органи незаконосъобразни действия. Защитата се осъществява по съдебен ред.

Случай от кантората: Млад мъж става последователна жертва на проверки на автомобила му и на лични обиски с оправданието, че „има оперативен сигнал“, че държи голямо количество наркотични вещества. Младежът никога не е имал нищо общо с подобно престъпление. Освен това няма нито съдебно минало, нито криминални регистрации.

След заведено и спечелено с помощта на кантората дело, той получи 1 000 лв. обезщетение за незаконосъобразните действия, както и му бяха присъдени разноските за правна помощ.

Тъй като обезщетението не беше удовлетворяващо, отново със съдействието на кантората, младежът подаде две жалби до Европейския съд по правата на човека за нарушаване на правото на свобода и сигурност, за нарушаване на правото на справедлив процес, за нарушаване на правото на личен и семеен живот, както и за липса на ефективни правни средства за защита. Към момента е получено известие, че и двете жалби са приети за разглеждане като допустими.

Заключение

Един от най-често задаваните въпроси е „Имам ли право да снимам полицай по време на проверка?“. Самият факт, че се касае за полицейски служител не променя по никакъв начин конституционно уредената забрана за заснемане без нечие знание или с изричното му несъгласие. Така заснемането на полицай по време на проверка без негово знание или ако е изразил изрично несъгласие, може да се окаже незаконосъобразно.

Тази забрана, обаче, не е абсолютна, тъй като заснемането в нарушение на конституцията все пак би могло да бъде прието за законосъобразно, ако е налице т.нар. надделяващ обществен интерес. А такъв може да се обоснове в случаите, в които полицейски служител нарушава служебните си задължения или упражнява полицейски произвол. Във всеки случай, преценката ще се прави индивидуално в зависимост от конкретната ситуация.

2 коментари