Историята на Москвич Алеко най-вероятно е до болка позната на по-голяма част от аудиторията ни. Моделът беше относително популярен и у нас през 90-те години на миналия век.

Имайки предвид това, някак с изненада попаднахме на обява за продажба на автомобил Алеко. Наистина, той е на много малко километри – малко над 4000, но исканата цена е 8000 лева.

Както се вижда от снимките, които впрочем по никакъв начин не съответстват на исканата цена, фабричните найлони все още стоят върху част от седалките.

Обявата не дава много информация, за жалост. Разбираме само, че това Алеко е с производствена дата 30.05.1989 година. Това означава, че съвсем скоро машината ще навърши 32 години от слизането си от поточните линии.

История на Москвич Алеко в България

През есента на 1965 г. между България и СССР е подписана спогодба за икономическо сътрудничество за периода 1966 – 1970 г., според която до края на 1968 г. завод Балкан трябва да бъде напълно окомплектован и готов за монтаж на 15 000 леки автомобила Москвич 408 годишно.

През февруари 1987 г. членове на ръководството на завод Балкан, водени от тогавашния директор инж. Балджиев, посещават АЗЛК във връзка с монтажа на новия модел Москвич 2141. По време на разговорите от българска страна е изявено желание за преминаване към прогресивен монтаж на 40% от детайлите на автомобила, при годишна доставка на 50 000 комплекта, но тогавашният главен директор на АЗЛК Коломников казва, че осигуряването на това количество е невъзможно.

Нашите експерти стигат до извода, че усвояване на бъдещото производство на Москвич 2141 на базата на предлаганите от руснаците серии от 15 000, максимум 20 000 комплекта годишно, няма да бъде рентабилно и на него не може да се разчита.

Така в периода 1988 – 1990 г. в Ловеч пристигат последните три серии от по 10 – 12 хиляди комплекта Москвич 2141, след което договорът с АЗЛК е окончателно преустановен. Още през 1988 г. председателят на Стопанския съвет при Министерския съвет Огнян Дойнов води преговори с министъра на автомобилната промишленост на СССР за организиране на кооперирано производство на Заз 1102 Таврия, в резултат на което в завод Балкан да започне монтажа на 50 000 автомобила годишно.

Не след дълго обаче политическата ситуация в Източна Европа е коренно променена и преговорите със ЗАЗ са прекратени.