Петролната криза през 70-те години на миналия век принуждава много автомобилни фирми да преосмислят цялостната си концепция за дизайн. Спокойно можем да кажем, че тогава се ражда модерната вълна от аеродинамични коли, която еволюира до машините, които познаваме днес.

Точно по това време Volkswagen решава да експериментира и да създаде изключително оптимизиран от гледна точка на аеродинамиката автомобил. Той носи името Aerodynamic Research Volkswagen и се появява на бял свят през 1980 година с коефициент на челно съпротивление от 0.15.

Целта пред инженери и дизайнери е била относително проста – да намерят място за шофьор, двигател и четири колела във възможно най-аеродинамичната форма. Задвижването е поверено на 2.4-литров турбиниран мотор със 177 к.с., а купето е направено от фибристъкло върху тръбна конструкция от алуминий.

През 1980 година екип на немската фирма тества колата на пистата Нардо, където успява да развие скорост от 362 км/ч. Смята се, че този проект повлиява върху дизайна на Volkswagen XL1, както и на показания съвсем наскоро ID.3.