728 x 90

Mazda Epic Drive Türkiye – магическият път на борда на CX-60 плъг-ин хибрид и CX-5 дизел

Няма нищо пресилено в израза Epic Drive, когато става дума за едноименното събитие, организирано от Mazda. С моделите CX-60 и CX-5 изминахме в Турция над 1200 километра, за които човек едва ли би могъл и да мечтае.  През последните две години с тъга поглеждах един от сайтовете на Mazda, в които изразът “Coming soon Epic

Няма нищо пресилено в израза Epic Drive, когато става дума за едноименното събитие, организирано от Mazda. С моделите CX-60 и CX-5 изминахме в Турция над 1200 километра, за които човек едва ли би могъл и да мечтае. 

През последните две години с тъга поглеждах един от сайтовете на Mazda, в които изразът “Coming soon Epic Drive Kazahstan” остана непроменен. „Епичното“ шофиране из степите на Казахстан трябваше да се състои през 2020 година и да ознаменува 100-годишнината на епичната японска компания, но заради пандемията и двата опита за организирането му пропаднаха. Вече почти бях забравил, че подобно нещо може да се случи, когато внезапно получих обаждане от Mazda за ново събитие, което формално трябваше да замести споменатото. То вече се наричаше Epic Drive Türkiye. 

С площта си от 783 000 км2 Турция направо бледнее пред Казахстан с неговите 2 724 900 км2, но пък населението ѝ от 84 милиона души е над четири пъти по-голямо (Казахстан е с 19 милиона). Както щеше да се окаже обаче впоследствие, за усещането за безкрайни пространства е достатъчен и размерът на Турция, който е има-няма седем пъти по-голям от този на България. 

Дългите „епични пътувания“, организирани от Mazda в трудни местности с напълно конвенционални автомобили, имат своя отдавнашна традиция. Още през 1936 година Mazda организира Mazda Go Expedition като „кроскънтри промоционален тур“ с пет триколки Mazda Go, които изминават 2700 км по прашни и кални пътища в Япония. Трийсет години по-късно, през 1968 г., Mazda се включва в известния с предизвикателствата си за машините и хората Marathon De La Route с двуроторната ванкелова Mazda Cosmo 110 S. Завършилата Mazda е четвърта след двете Porsche 911 и една Lancia Fulvia и проправя епичния път на Mazda в моторните спортове, който ще се увенчае с победата в Льо Ман през 1991 г. През 1977 г., за да представят първото поколение на Mazda 323, два серийни автомобила изминават 15 000 км от Хирошима до Франкфурт за премиерата на модела на автомобилното изложение. Изумителното пътешествие преминава през Съветския съюз и въпреки лошите шосета и сложните условия завършва на практика без повреди за машините. Това е огромен успех и демонстрация на здравината на автомобилите на японската марка. Събитието получава толкова широко медийно отразяване, че Mazda продължава да организира такива мероприятия и по-нататък. 

Известната експедиция е повторена през 1990 година, когато шест автомобила на Mazda (626, 323 и ванът E2200) пропътуват разстоянието от Хирошима до Леверкузен. През 2013 г., вече шофирани от журналисти, няколко автомобила от третото поколение на Mazda 3 отново изминават маршрута от 1977 г. (от Япония до Германия). Така се раждат „епичните пътувания“ на Mazda, в които шофирането е поверено на хора от медии – това им позволява да преминат през предизвикателни пътища с невероятни пейзажи и да получат уникално преживяване зад волана на серийни автомобили на Mazda. Такива са страхотните пътешествия с CX-5 в Сибир с пресичане на замръзналото езеро Байкал, сред вулканичния пейзаж на Азорските острови с Mazda2 или през чудесата на строителното инженерство в Норвегия чак до Нордкап с… MX-5. 

Вълшебната Кападокия 

И ето ме тук – вече с определено ниво на знания в тази насока поемам на пътешествие из Турция. Още в първоначалната програма забелязах, че маршрутът преминава през култовия D915, път, включващ прорязана в планината поредица от тесни серпантини, която… меко казано, изглежда плашещо. Но какво пък, затова се нарича „епично пътуване“. След самолетен полет от Истанбул до Невшехир в сърцето на Турция, пътуването трябва да започне от град Юргюп в добре известната област Кападокия. Автомобилите, които предстои да шофираме, са новият CX-60 във версия plug-in хибрид и дизеловият CX-5. Присъствието на напълно нов и на дизелов автомобил вече е добра предпоставка за интересно преживяване – особено предвид все по-рядката поява на дизели в тестовите паркове на производителите. 

Уникалното пътуване от Юргюп до разположения на Черно море Трабзон започва от прословутия район с геологичните формации на Гьореме, неговите невероятни приказни комини и древни пещерни църкви и манастири. Тук са и византийският манастир Селиме, изкопан вътре в пясъчните комини, подземният град Деринкую и християнските църкви, скрити във вертикалните стени до долината Илхара. Невероятните вертикални формации са се образували преди повече от 30 милиона години, когато изригванията на вулканите Ерициес, Хасан и Мелендез са последвани от студения климат на Ледената епоха, а последващо размразяване и пясъчни бури са ерозирали материала под базалтовите „шапки“. Невероятните естествени скулптури, които се появяват и в „Междузвездни войни“, предлагат изключителни съчетания от цветове, когато слънцето клони към залез в Кападокия. Именно уникалната геоложка структура е използвана и при построяването на хотела Yunak Evleri Cappadocia Cave Hotel, в който сме настанени и чиито стаи са издълбани в скалите, предлагайки зашеметяваща комбинация с външните си допълнително изградени структури. Това място наистина те оставя безмълвен. 

По изгрев слънце на следващия ден, когато минаретата се озвучават, а балоните се издигат над Кападокия, е време да стартираме двигателите на нашата Mazda CX-60 Plug-in Hybrid. През този и следващия ден групата от автомобили трябва да измине около 1200 км по дълги междуградски шосета и планински пътища. Град Юргюп ни изпраща с множество проверки на жандармерия и полиция, но се оказва, че това касае само местните жители. По-важното е, че дори в този отдалечен от цивилизацията район на Централна Турция е изградена невероятна пътна мрежа. През следващите 300 км се движим по перфектно шосе, създаващо асоциации с прерийно пътуване в Щатите. Стотици километри трилентов път без почти никакво движение, почти без населени места и каменист ландшафт, в който се редуват плато след плато. Тази част на Турция е различна от пейзажа край бреговете и е съчетание от сравнително бедни на растителност планински масиви. Големият модел на Mazda от своя страна е перфектен за целта със своите удобни седалки, висококачествен интериор, сигурно и комфортно поведение. След град Кайсери, по посока на вилаета Сивас, избраният от Mazda маршрут напуска асфалта и ни повежда по дълъг път между безкрайни житни полета. Пътят е неравен и изпълнен с дупки, но благодарение на офроуд режима, достатъчния пътен просвет и въпреки малко стегнатата си настройка CX-60 се справя безпроблемно с терена. 

Невероятният Каменен път

Прочети още:
Люис Хамилтън сред първите, които подкараха Ineos Grenadier (видео)

След около пет часа шофиране достигаме плодородните долини край река Ефрат и началото на истински вълнуващата част от пътуването. Криволичещият път ни дава възможност да съзерцаваме отвисоко естествената красота на екосистемата и да се изпълним с усещането за история във всякакъв план, което предлага този (отново) изпъстрен с впечатляващи геологични структури ландшафт в девствената природа. Така идилията на пътуването ни отвежда до първия от поредицата тунели на Kemaliye Taş Yolu. Строителството на прорязания в скалите край реката път започва още през 1870 година, за да свърже Кемалие с Ерзинджан, но официално е завършен през 2002 година и също официално е известен като „Каменния път“. Дългото 8,7 км трасе преминава през 38(!) тунела, някои от които с височина от едва два метра, а между тях изсеченият път често е с размера на една широчина на автомобил и в някаква степен наподобява известния Камино де ла Муерте в Боливия – само че без растителността. Удивителният акустичен фон на съчетанието от река и вертикални скали в известна степен измества вниманието и абсорбира страха от преминаването по каменистия път, който не предлага никаква защита и не допуска частица отклонение на вниманието. В този случай сцеплението и добрата спирачна система на автомобила са от особено значение. Интересно е, че дори при тази неравна настилка с едри и остри камъни окачването на Mazda CX-60, което със сигурност не е проектирано за приоритетно движение по такива терени, успява да филтрира за пътниците си ударите, предавани болезнено от ходовата част към метала на корпуса. Каменният път е един чудесен тест за здравината на каросерията, която отдъхва в момента, в който стъпва отново на равния и добре скроен асфалт. Интересно е как са преминавали тук хората през вековете, защото Мала Азия (наричана още Анадол) е пропито с история място, средище на различни цивилизации и различни религии още от времената на бронзовата ера, тук са останали следите на елинската цивилизация, преминалите войски на Александър Велики, Римската империя, а също и на византийците, преди да настъпи дългото господство на Отоманската империя. След този запленяващ сетивата и мислите водопад от емоции достигаме крайната цел на този първи ден, град Елязъг. 

Дяволският D915 

В ранното утро на следващия ден след престоя ни в град Елязъг вече сме зад волана на дизеловата Mazda CX-5, а конвоят ни се качва на ферибота в поемащия водите на Ефрат язовир Кебан. Встрани се вижда остров, върху който се е възкачила средновековната крепост Пертек, а пристигането на другия бряг поставя началото на ново приключение зад волана. Пътят се вие край Ефрат и планински местности с маслинови дървета и масиви с червеникава пръст, от която се добива желязо. С издигането на пътя отново улавяме звука на дизеловия двигател с толкова характерния мек привкус на машините на Mazda, дължащ се на тяхната Skyactiv D технология. CX-5 е по-компактен от CX-60, но качествата му са напълно достатъчни за предстоящото пътуване, което пак включва комбинация от равен асфалт и пресечен терен. И още какъв…

Неусетно се приближаваме до кулминацията на нашето пътешествие. 700 км след първоначалната точка Юргюп преминаваме през град Ерзинджан и след живописно изкачване достигаме най-високата точка на прохода Соганли Гечиди, която с височината си от 2330 метра е точно на нивото на Черни връх. От другата страна ни очаква някакво извънземно творение като част от култовия път D915. След няколко по-малко опасни просеки достигаме до същината на нещата. Серпантината от завои (построена от затворници, пленени от руската армия при завладяването на Трабзон) се движи по билото на планината, на места шосето е тясно колкото един автомобил, а влажната мъгла прави наклонените на места терени още по-опасни. Ръцете ни са потни от напрежението, някои от фибите на завоите се взимат с внимателни маневри, които при липса на прецизност могат да те отведат в пропастта. В прохода постоянно се свличат камъни, които допълнително затрудняват преминаването на всичките 29 серпантини. Малка хижичка бележи края на този участък само за да установим, че след нея ще трябва да изминем още доста километри по път, който може да не изглежда като много опасен само ако бъде сравняван с досегашния. Интересно е, че колегите с Mazda CX-60 се справят със завоите не по-зле от нас с CX-5 въпреки по-голямото междуосие. И в двата случая обаче системите за двойно предаване, добрият просвет и асистентите са важни помощници в начинанието. От северната си страна, откъм Черно море, планината напълно сменя бедния си на растителност каменист релеф със зелени хребети, наподобяващи тези в алпийските проходи. Острите скали контрастират със синьото небе, а иглолистните гори са прошарени от водопади, ждрела и живописни села. 

За съжаление, нямаме време да се наслаждаваме на тази част на Понтийските планини и след като в Байбурт се появява асфалт, се насочваме скоростно към черноморския Трабзон – град със сложна като на цяла Мала Азия история. Въпреки че има доста хотели, той не е популярна сред европейците туристическа дестинация, но това няма особено значение, защото вече ни се струва прекалено обикновен – след като преживяното е променило изцяло емоционалната ни координатна система. При пристигането в града още носим извънземното усещане, създадено от изминатия преход. Неповторимо, уникално и незабравимо. Няколко дни от онези, които остават в някакъв мозъчен дял, който образува всичките хормони на щастието дори когато става дума за спомени – дотогава, докато ни има. 

Източник: AMS.bg

Свързани публикации

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителни полета са маркирани с *