Живеем във времена на разделение по всевъзможни важни и не чак дотам определящи фактори. Леви и десни, млади и стари, сини и червени, ваксинирани и неваксинирани, хетеро и хомо… списъкът е наистина адски дълъг, но изобщо не искам да залитам в тази посока. Някак на фона на всички тези противопоставяния изборът между една или друга марка, било то автомобилна или на какъвто и да е друг продукт, изглежда безобиден. Има определени ниши, в които обаче разделението на марки е толкова ожесточено, че може да бъде сравнено почти с политически дуел.

Досущ като представители на две отделни философски школи, феновете на телефони с операционна система Android и тези на iPhone и техния iOS водят безкрайни спорове за това коя система е по-добра. Съответно, кои продукти – тези с Android или тези с iOS – са като цяло по-добри смарт устройства. Грубо преди около десетина година се зароди още една подобна война, но този път в автомобилната индустрия. С нашумяването на Tesla и електрическите й автомобили, марката спечели вниманието, доверито и безрезервната подкрепа на доста голяма група хора, които асоциираха своята потребност от лична мобилност изключително и само с американския бранд. Но паят в автомобилния бизнес е за твърде голям за само един бранд и логично всяка една компания иска парче от него. А някогашните пионери искат да възвърнат позициите си и да спечелят доверието на новата вълна потребители.

Лесно можем да открием немалко прилики между Tesla и Apple. И двете фирми ръководят бизнеса си по различен начин от традиционните компании, залагат на технологично превъзходство, изкушават с минималистичен дизайн и предлагат върхови възможности за своите продукти. Ако подобно сравнение условно приемем за коректно, то пък можем по същия начин да окачествим „старите кучета“ (legacy automakers) в автомобилната индустрия като всички онези телефони, които ползват Android – по-традиционни в подходите си, по-инертни в технологичните си промени и изобщо по-стандартни във всяко едно отношение. Едно от най-новите олицетворения на тази вълна носи името Ford Mustang Mach-E – най-иновативният и напредничав продукт от автомобилна компания, която се свързва директно с възхода на цялата индустрия в нейната зора.

Няма да навлизам в излишни разсъждения за това дали такъв автомобил може и трябва да носи името Mustang. С времето чухме много гледни точки, но истината е, че двубоят между застъпници и критикуващи това решение няма абсолютно никакво значение. Mustang е твърде силна маркетингова карта, която просто хаби силите си, ако бива използвана само веднъж, само за един модел. Електрическият Mustang е нищо повече от директен конкурент на Tesla Model Y, създаден от самото начало като такъв, с възможно най-подходящото име от маркетингова гледна точка. Фактът, че продажбите на Mustang с ДВГ спадат, а тези на електрическия Mustang растат в пъти би трябвало най-красноречиво да дава отговор на това дали този маркетингов ход е бил успешен.

За дизайна на електрическия кросоувър също се изговори доста. Не смятам да правя опит за неговото квалифициране, тъй като до голяма степен визуалната част на всяка една машина на четири колела е субективно усещане. Това обаче, което определено успя да ме изненада положително, са размерите на Mustang Mach-E – дължината от 4713 мм, ширина 2097 мм и височина 1625 мм. С други думи, един нормално дълъг автомобил, който обаче стои доста широко стъпил на земята и е относително висок в средната си част. По-важното обаче е внушителното междуосие от почти три метра, което е и основният коз на MME. На външен вид джипката с нулеви емисии не е твърде голяма, но вътрешният обем надминава значително очакванията. Както в кабината, така и в багажника. Със сигурност за първото допринася и стъкленият таван, който обхваща почти цялата повърхност над главите на пасажерите.

Но както и да изглежда, колкото и да е голям и просторен един електрически автомобил, неминуемо фокусът на разговора се пада върху неговото задвижване. В това отношение Mustang Mach-E е сред най-добрите в сегмента с богато предлагане на версии спрямо тяхната мощност и големина на батериите. Тестваният екземпляр е буквално първият регистриран в България и е от серията First Edition. Това название обаче касае само оборудването, а под аеродинамичния силует се крият два електромотора за двойно предаване и мощност от 351 к.с. и 580 Нм въртящ момент. Субективното усещане от моменталното разгръщане на тягата е за изключително бърз автомобил, дори по-бърз от ST колите на марката, а числата показват спринт от 0-100 км/ч за едва 5.1 секунди. По време на теста най-добрите показатели бяха с няколко десети над каталожните данни, но е много важно да уточним, че условията бяха далеч от благоприятни. Само си представете колко още по-бърза е версия Mustang Mach-E GT, която тествахме съвсем скоро и за която можете да прочетете в актуалния брой на Auto Motor und Sport. Ще загатнем – ускорение от място до 100 км/ч еквивалентно на това на Mustang Shelby GT500 или най-мощната серийна кола на Ford с двигател с вътрешно горене.

Говорейки за начина на експлоатация и атмосферните условия, най-важно е да уточним и какъв разход на енергия ни предложи електрическият кросоувър по време на тридневния тест. 170.5 километра изминахме с 65 процента от батерията, което би означавало, че пълният капацитет би стигнал за приблизително 250-260 километра и то при аналогични условия и стил на шофиране. Тук идват важните уточнения – околната температура по време на теста беше постоянно в порядъка на около 0 градуса, а автомобилът прекара три нощувки на открито без да е включен към зарядната мрежа. Парното в кабината постоянно гонеше стойности от 22 градуса и в двете си зони, а подгряването на седалките и волана бяха сред почти перманентно използваните екстри. Маршрутът включваше равни части градско, извънградско и магистрално каране. А, и най-важното – стилът на шофиране беше преобладаващо динамичен с чести бързи ускорения и „ластици“ при изпреварване на по-бавни превозни средства. За протокола – тестваната версия е с 88-кВч батерия (използваеми).

В някои кратки отсечки от теста основната ни задача беше да видим как ще се представи EV-то при нормална всекидневна употреба без излишни залитания при ускорението. С лекота постигнахме потребление на енергия от и малко над 20 кВч на 100 км, което би означавало, че реалният пробег при малко по-сдържано каране би бил значително по-високо. Или, ако трябва да отговорим на критиците на електромобилите, всеки автомобили с горивен двигател също може спокойно почти да удвои разхода си на гориво при динамично шофиране, нали? Същият е случаят и при електрическите автомобили.

Привържениците на по-опростените и лесни за употреба автомобили може би ще бъдат радостни да чуят, че Mustang Mach-E се кара и усеща доста по-конвенционално, отколкото изглежда. Лично аз съм почитател на златната среда – харесвам добрия набор от модерни технологии, но крайните залитания като „yoke“ волан или липсата на информационен дисплей пред очите на шофьора (да, Tesla, за теб става дума…) ми идват в повече. Именно нацелването на точния баланс между съвременни тенденции и традиционно усещане за автомобил правят MME доста приятна кола за ежедневна употреба. Е, не при всеки опит се разбирах със системата за безжично отключване и заключване или wireless интеграцията на Android Auto, например, но мисля, че в крайна сметка всичко това е въпрос просто на малко по-дълго адаптиране.

Mustang Mach-E определено е един от най-важните нови автомобили на Ford от десетилетия насам. С него компанията показва, че динозаврите в индустрията нямат намерението просто да стоят и да чакат идващата вълна от електромобили да ги залее и удави. Ford отговаря подобаващо на предизвикателството, поднесено от Tesla и няколко други сравнително нови компании в бранша, и по всичко личи, че клиентите приемат добре алтернативата на Model Y. През 2021 година в САЩ са продадени почти 22 000 бройки от модела, а планът на Синия овал за 2022 година е да произведе и достави близо три пъти повече екземпляри по целия свят. Good job, Ford!