Въздушната възглавница осигурява енергопоглъщаща повърхност между пътниците в автомобила и волана, арматурното табло, колоната на каросерията, обшивката и предното стъкло.
Въздушната възглавница е система за обезопасяване на пътниците в превозно средство, използваща нещо като торба, проектирана да се надува изключително бързо, след което бързо да се свива по време на сблъсък.
Целта на въздушната възглавница е да осигури на пътника в автомобила по-мек удар и да задържи главата му неподвижна по време на катастрофа. Това може да намали нараняванията между летящия пътник и вътрешността на автомобила.
Въздушната възглавница осигурява енергопоглъщаща повърхност между пътниците в автомобила и волана, арматурното табло, колоната на каросерията, обшивката и предното стъкло.
Съвременните превозни средства могат да имат до 10 модула въздушни възглавници в различни конфигурации, включително: водач, пътник, странична завеса, монтирана на седалката, монтирана на вратата, срещу страничен удар, монтирана на колона B и C, опора за коляното, надуваем предпазен колан и други.
Разработката на тази технология започва още в началото на 20-ти век, но като предпазно средство в самолетите. Първият официален патент за автомобилната индустрия идва през 1952 година от американски инженер.
Минават доста години, докато технологията се развие достатъчно, за да стане подходяща за серийно вграждане в автомобили. Mercedes-Benz преминава през различни етапи на разработка, но друг производител успява първи да внедрни въздушни възглавници като серийно оборудване.
General Motors започва още през 70-те години да продава някои коли с опционална възможност за въздушна възглавница. Тогава технологията все още е доста далеч от финалния си вид и дори не може да се каже еднозначно дали подобрява сигурността на шофьора и пътника.
През 1981 тогавашният S-Class също се предлага опционално с въздушна възглавници, но тя е само за шофьора. Немците са много близко до финалната форма на системата, тъй като тя се използва в комплект с предпазния колан, който задържа тялото на шофьора към седалката в случай на катастрофа.
Едва през 1987 година Porsche 944 Turbo се превръща в първия сериен автомобил, който предлага въздушни възглавници за шофьора и пътника на предната седалка. Системата е част от стандартното оборудване на автомобила.
Малко по-късно същата година Honda Legend се превръща в първия японски автомобил, който има тази технология. Година по-късно Chrysler става първия щатски производител със серийна въздушна възглавница за шофьора.
Porsche 944 Turbo се появява и със серийна ABS система. Автомобилът е доста променен спрямо стандартния 944 и с това бързо се превръща в пазарен хит за марката от Щутгарт.
Що се отнася до въздушните възглавници, първият регистриран инцидент с два автомобила, оборудвани с airbag, е станал на 12 март 1990 година във Вирджиния, САЩ. Челно се сблъскват два еднакви автомобила Chrysler LeBaron, но шофьорите и в двете машини се разминават с леки наранявания.
В началото на 90-те години на миналия век въздушните възглавници започват постепенно да навлизат в повече коли в Европа. Пионери са BMW, Porsche, Honda, Mercedes-Benz и Volvo, а съвсем скоро след това технологията се внедрява и от Ford, Opel, Citroen, Fiat, Nissan, Hyundai, Peugeot, Renault и Volkswagen.
Лансираният през 2009 година Toyota Avensis става първата кола с 9 серийни въздушни възглавници. От началото на новия век тази технология се появява масово и в най-ниския клас автомобили, а скоро след това става задължителна за всички нови МПС, продавани в Европа.
Оставете коментар
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителни полета са маркирани с *