Живеем във времена, в които заобикалящият ни свят в голяма степен формира развитието си на основа на повече или по-малко изкривени твърдения. Не че някога е било много по-различно, но днес като че ли изкривяването на истината и намирането на нелогични решения на несъществуващи или грешно разбрани проблеми е особено ясно изразено в почти всяка сфера от човешката дейност. Зад несъмнено благородната идея за опазване на планетата и природата за пореден път се прокрадват и прокарват идеи, които несъмнено облагодетелстват определени държави и лобита, но категорично не решават трайно наболелите проблеми.

Що се отнася до автомобилната сфера, още преди да започне масовата електрификация под политически натиск, станахме и продължаваме да бъдем свидетели на няколко други тенденции – масова дигитализация, масово отказване от стандартните автомобилни категории за сметка на неизброими интерпретации на тема кросоувър, кросоувър купе, SUV, SUV-купе и какви ли още не подобни, и повсеместен даунсайзинг при двигателите във всички класове. Без да споря с логичните доводи в полза на всяка една от тези тенденции, и още по-малко опитвайки се по някакъв начин да противореча на естествените еволюционни процеси, не мога да не отбележа, че практическите последици до момента изглеждат приблизително така: автомобилите масово станаха по-големи отвън, без да пораснат като полезен обем, станаха по-скъпи, без да носят много повече добавена стойност на клиентите, станаха по-тежки, и едновременно с това имат по-малки двигатели, от което напълно логично пострада не само динамиката, но и ефективността им, тоест така лелеяният стремеж към екология дотук доведе предимно към повишаване на разхода при повечето модели. С което се увеличават и СО2 емисиите в атмосферата. И така нататък… Не ме разбирайте погрешно – когато промените са следствие на прогрес, те са за добро и правят света по-добър. Когато обаче промените са следствие на неверни отговори на грешно зададени въпроси, нещата постепенно се изкривяват и картината добива един не съвсем оптимистичен характер.

Едно приятно изключение

Duster още от самата си поява на пазара върви по свой собствен, лично според мен крайно симпатичен път. Този автомобил е нагледно доказателство, че един автомобил не е необходимо да бъде безкрайно сложен, скъп и претенциозен, за да върши страхотна работа, и от друга страна показа, че една достъпна машина може да носи и истинско удоволствие зад волана. При второто поколение всички по-сериозни недостатъци на модела останаха в миналото, а предимствата изглеждат дори още по-силно изразени. През миналата година Dacia обнови Duster, като промените са внимателно подбрани, но на място. Външността е освежена, като сега автомобилът изглежда все така внушително, но същевременно с една идея по-изискано. Интериорът е получил сериозно ревизирана централна конзола и повече комфортни и инфо-развлекателни функции, но е съхранил превъзходната си функционалност и забележително добрата ергономична концепция.

В момента моделът се продава на българския пазар с три варианта на задвижване – еднолитров трицилиндров турбомотор на бензин и пропан-бутан с предно предаване, 1,3-литров четирицилиндров бензинов турбомотор със 150 конски сили и предно предаване и трансмисия с два съединителя, както и добре познатия 1,5-литров турбодизел в комбинация със задвижване на четирите колела и шестстепенна механична предавателна кутия. При пробното шофиране изпробвахме възможностите на най-мощния представител на гамата – Тсе 150. Макар и лишен от двойно предаване, този вариант може да се похвали с наистина енергичен задвижващ агрегат, както и с доста приятния комфорт, осигуряван от трансмисията с два съединителя. Тягата при ускорение е много впечатляваща и заедно с относително ниското тегло на автомобила осигурява усещането за напълно достатъчно мощ във всякакви ситуации, включително при изпреварване или при движение с магистрално темпо. Разходът на гориво е умерен, макар и не невиждано нисък – средно около между 7,0 и 7,5 на сто при смесен цикъл на шофиране. Ако търсите повече икономичност и още повече въртящ момент, ще е по-смислено да се насочите към доказалия превъзходните си качества дизелов вариант, пък и той идва серийно с 4х4.

Пътното поведение и управляемостта на Duster от една страна демонстрират пълна незаинтересованост от състоянието, а дори и изобщо от наличността на пътната настилка – което е прекрасно в държави, благословени с пътни корифеи като АПИ, и от друга носи пълно удивление при по-бързо каране, защото автомобилът въпреки сравнително високия си център на тежестта всъщност е изключително стабилен, а реакциите му са безпогрешно предвидими. Като за капак на всичко комфортът на возене също си го бива – не е за вярване, че докато автомобили с двойна и тройна спрямо тази на Duster имат проблеми като клатене в завои, нестабилност, неясни реакции на кормилното управление, пропуски в комфорта и така нататък, тук срещу малко над 40 000 лева (за най-скъпите версии и след поредното покачване на цените!) получавате автомобил, който може да се похвали с добро представяне в почти всяко възможно направление.

Няма спор, че ако търсите благородна интериорна атмосфера или разглезващ комфорт, на пазара има далеч по-изкушаващи предложения от Duster. Ако обаче говорим за цена-качество, то съотношението при моделите на Dacia като цяло и при Duster в частност е направо ненадминато. За което концернът Renault-Nissan заслужава адмирации. Защото обновеният Duster продължава да бъде най-достъпният семеен автомобил с увеличена проходимост на пазара, който не прави ненужни компромиси с нищо, което е наистина съществено.

След модернизацията Duster е станал още по-добър по отношение на комфорта, технологиите и дизайна. По-важното обаче е, че моделът не е изневерил на своя характер – Duster продължава да бъде един забележително добър автомобил на удивително добра цена. Автомобил, който дава много повече, отколкото обещава – а не обратното, както често се наблюдава в последно време. Вариантът с 1,3-литров бензинов турбомотор осигурява мощна тяга и солиден темперамент при приличен разход на гориво.

Източник: AMS.bg