Успехът на Dacia: първите 30 години от историята

Завоеванията на марката и новата моделна офанзива ни дават повод да се върнем към първите десетилетия от нейното съществуване, когато животът оттатък Дунава не е от най-леките.

Днес всички оценяват последните петнайсет години в развитието на Dacia като безспорен успех. Завоеванията на марката и новата моделна офанзива ни дават повод да се върнем към първите десетилетия от нейното съществуване, когато животът оттатък Дунава не е от най-леките. 

За румънците бурната 1968 година е време на надежди, оптимизъм и национален подем. Дошлият на власт три години по-рано сравнително млад лидер Николае Чаушеску показва намерения да води независима политика и да отвори страната към западния свят. В Букурещ кипи културен живот, освободен от партийната догматика, в новооткритите ресторанти и барове звучи западна музика и сервират произведена в Румъния пепси-кола. 

С още повече ентусиазъм е посрещнат един друг лицензен продукт – автомобилът Dacia 1100, чийто първи екземпляр, идентичен с тогавашното Renault 8, е подарен тържествено на партийния и държавен ръководител на 20 август – в деня на интервенцията на Варшавския договор в Чехословакия. Седмица преди това Чаушеску е посетил Прага, за да подкрепи Александър Дубчек и Пражката пролет, а на следващия ден, 21 август, пред стохиляден митинг в Букурещ той остро осъжда агресията, с което отправя предизвикателство към могъщия Съветски съюз. Този акт му спечелва симпатии и авторитет дори извън средите на управляващата комунистическа партия и предизвиква мощна вълна от патриотизъм.

Автомобил с човешко лице

В този политически контекст началото на производството на автомобили по лиценз на Renault също се възприема като стъпка към сътрудничество със Запада и социализъм с човешко лице. Преговорите с французите се водят през 1965 – 1966 г. и подписаният между страните договор предвижда в завода в Колибаши (днес: Миовени) край Питещ да се произвежда моделът Renault 12, който тогава все още е в стадий на разработка. До началото на производството му през 1969 г. (практически едновременно във Франция и в Румъния) се предвижда временно да се сглобява Dacia 1100 (Renault 8). 

Както обикновено, временното положение се оказва доста трайно и вместо една година Dacia 1100 слиза от заводските конвейери чак до 1972 г., като общият тираж възлиза на 37 546 екземпляра. Моделът дори претърпява лек фейслифт през 1970 г. и получава спортна версия 1100S (на базата на R8 Gordini). Още през 1969 г. обаче в центъра на вниманието на публиката вече е новата Dacia 1300, близнак на чисто новото френско Renault 12. 

За разлика от остарелия R8 тук двигателят е монтиран отпред и задвижва предните колела. Автомобилът има съвременна външност и е модерен и комфортен, особено на фона на тогавашните продукти от социалистическите страни. Започват да се оформят списъци с чакащи клиенти.

Династията 1300

Заводът, в който се произвеждат автомобилите, не е построен на празно място, а на територията на съществуваща отпреди фабрика, която доставя компоненти за сглобяваните в Брашов камиони. В съответствие с договора от Renault построяват и оборудват нов цех, в който се извършва монтажът. По-късно в рамките на споразумението румънската страна доставя на французите изработени в Миовени скоростни кутии и мостове за лекотоварни модели, с което донякъде се избягват валутните плащания за френските доставки. 

През следващата 1970 г. новата Dacia има два варианта – 1300 и 1300L (Lux), а през 1974 г. следва модификацията 1300 Lux Super с отопляемо задно стъкло, радио, две странични огледала и по-луксозно обзавеждане. Тя остава до голяма степен недостъпна за обикновения купувач и се доставя за ограничен кръг от привилегировани. 

Година по-рано, през 1973 г., се е появила комби версията 1300 Break, поставила началото на продължителен процес на усъвършенстване, надграждане и модифициране на основния модел, който във всичките си превъплъщения остава в производство цели 35 години (1969–2004). Защо се получава така?

Работата е там, че периодът на разведряване и относителна либерализация в румънското общество се оказва твърде кратък. След едно посещение в Северен Виетнам, Северна Корея и Китай Николае Чаушеску е толкова запленен от тамошните варианти на социализма, че променя основно вътрешната си политика. С т.нар. Юлски тезиси от 1971 г. са въведени строги идеологически ограничения, налагани с жестоки репресии. Погрешната икономическа политика води до стремително нарастване на външния дълг, от което „кондукаторът”, или както скромно предпочита да го наричат, Карпатският гений, прави извода, че една страна може да е независима само ако няма дългове. Вследствие на това всички национални ресурси са мобилизирани за увеличаване на износа и изплащане на задълженията, а населението започва да изпитва сериозни лишения. 

Развитие със собствени сили

Десетгодишният договор с Renault изтича през 1978 г. и не е подновен. Така пропадат плановете за производство на модел, базиран на R18, а хората от Dacia вече са принудени да се справят сами. Те все пак успяват да продължат производството, макар и в трудни условия и при все по-ниско качество. На автосалона в Букурещ през 1979 г. е представен рестилизираният 1310 с четири предни фара, нови брони, по-големи задни светлини и обновен интериор. Промените в общи линии следват модернизацията на Renault 12 от 1975 г. След няколко междинни версии 1310 излиза на пазара през 1981 г., тогава е показано за първи път по-мощното изпълнение с две врати 1310 Sport, по-нататък последвано от 1410 Sport.

Като важна моделна линия се очертават пикапите – отначало 1302 (1975), по-късно 1304 (1982), 1307/1309 (с двойна кабина, 1992), 1305 (1994) и др. Те имат полезен товар един тон, версии с предно, задно и двойно предаване, с бензинов и по-късно с дизелов двигател, базирани са на модела 1300/1310 и се произвеждат чак до 2006 г. Общият им тираж в продължение на 31 години е около 319 000 броя и в някои моменти именно техните продажби се оказват спасителни за марката. 

Прочети още:
Един от 10 VW T3 с двигател от Porsche се продава. Струва 365 000 евро

За разлика от лекотоварните модели, дебютиралата през 1987 г. Dacia 1320 – хечбек с полегат заден капак, има доста кратък живот (3 години) и е произведена в само 2500 екземпляра. Всъщност производството продължава и по-нататък, но под името 1325 Liberta. Названието символизира новата епоха в румънската история, настъпила след драматичната Коледа на 1989 г., и новия прилив на надежди и позитивни очаквания. До края на жизнения цикъл на модела през 1996 г. обаче от него са продадени само 5200 броя. 

Рожби на свободата

Новопридобитата свобода е свързана с доста предизвикателства пред автомобилния производител; едно от тях е нахлулият поток от автомобили втора употреба, които биват възприемани като алтернатива на морално остарелите модели на марката от Миовени. Те продължават да се произвеждат с периодични промени по светлините, броните и обзавеждането, а привлекателността им почива главно на масовото им разпространение, лесното обслужване и ниските цени, които до самия край на производството им не надхвърлят 4100 евро за седана и 4250 евро за комбито. 

През 1994 г. в гамата на Dacia се появява нов модел, чието разработване е започнало още през 1983 г., но не е доведено докрай заради политиката на икономии. Той е компактен лифтбек, носи названието Dacia Nova 523 и се задвижва от същия мотор като серията 1300. Отначало не е приет много добре – поради недостатъчна надеждност и податливост на ръждясване, но след въвеждането на подобрената версия 524 през 1997 г. продажбите постепенно се увеличават. 

Трийсет години след като първата Dacia е напуснала завода, през 1998 г., общият брой на произведените автомобили достига два милиона, а моделът 1310 претърпява последното си, доста обширно обновяване. През следващата година ветеранът получава специално издание, наречено Dacia Dedicație (Посвещение) – луксозна версия на седана и купето с алуминиеви джанти, брони в цвета на каросерията, сервоуправление, електрозадвижвани прозорци и като цяло доста по-добро ниво на изработка. Всички автомобили от серията имат двуцветно сребристо лаково покритие и въпреки значително по-високата си цена са разпродадени без проблеми. 

През 1999 г. настъпва и друго, много по-важно за просперитета на марката, пък и на цялата румънска икономика събитие – след продължителни преговори с държавата Groupe Renault придобива контролния пакет акции на Dacia срещу 50 милиона долара и се задължава да инвестира 219 милиона долара до 2003 г. Първите резултати са налице още следващата година, когато е представена SupeRNova – усъвършенствана версия на Nova с двигател и трансмисия от Renault. През 2003 г. тя е наследена от рестилизирания вариант Dacia Solenza – генералната репетиция преди старта на новия проект Х90, който е главна цел и смисъл на френската инвестиция. Идеята за него още от самото начало визира зараждащите се пазари в Източна Европа и на други места по света. 

При едно посещение в Русия заедно с президента Жак Ширак, тогавашният изпълнителен директор на Renault Луи Швайцер се удивил от факта, че моделите на Лада се продават много добре, докато модерните, но по-скъпи автомобили Renault не намират купувачи. “Гледах тези допотопни коли и не желаех да приема, че техническият прогрес може да ни попречи да произведем един добър автомобил за 6000 евро. (По-късно целта е коригирана на 5000 евро.) Съставих списък с характеристики, който съдържаше само три думи – модерен, надежден и достъпен, като добавих, че за всичко друго могат да се правят отстъпки.” Така се ражда проектът Х90, включващ цяла фамилия модели, първият от които е Dacia Logan.

Край и начало

В дните около неговия старт, и по-точно на 21 юли 2004 г., последният автомобил от „вечната” серия 1300 слиза от поточната линия на завода. Последната Dacia 1310 с номер на рамата 1 979 730 е съхранена в музея на марката. Само месец не достига на популярния модел, за да отпразнува 35-ата си годишнина. За изминалите десетилетия той се е превърнал в също такава част от битието и на хората в Румъния, каквато е била „костенурката” на VW за германците. 

Затова пък днес Dacia е извор на национална гордост за румънците в несравнимо по-голяма степен, отколкото в изпълнените с надежди дни на своето раждане преди петдесет и няколко години. Groupe Renault произвежда в Румъния над 250 000 автомобила годишно, има дял от три процента в националния продукт на страната, компанията е износител номер едно с осем процента от износа и осигурява работа на около 15 000 служители – в завода в Миовени, техническия и изпитателен център в Титу, центъра Renault Design за Централна Европа и центъра Renault Technology Румъния, в логистичния център и търговските пунктове. Общо продажбите от старта на марката до днес възлизат на десет милиона броя. Безспорен успех. Или просто добро начало…

Източник: AMS.bg

Свързани публикации

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителни полета са маркирани с *