В салона на тунинг центъра Overdrive цари полумрак, а огромните кръгли прозорци и изложените автомобилни съкровища ви карат да се чувствате като в пещерата на Аладин. Повод за днешното ни посещение обаче не са спортните тунинговани чудовища, а един страничен продукт от дейността на елитната работилница – блестящо възстановеното BMW M635 CSi.

Елегантното тъмносиньо купе с черен кожен интериор изглежда недокоснато от времето. Стремителните линии, просторната кабина и внушителната осанка носят автентичната атмосфера на гран туризмо от седемдесетте и осемдесетте години, а мощният мотор под предния капак, пожънал в различните си варианти не една победа на пистите, предизвиква уважение и преклонение пред създалия го инженерен гений. Дори сега, десетилетия след като е напуснала завода, 286-конната машина, задвижвала някога суперспортиста М1, може да носи пословичната радост от шофирането и да ви изстреля до тежко наказуемите 255 километра в час.

„Автомобилът е в отлично състояние и може да бъде шофиран без проблеми“, отбелязва сдържано ръководителят на Overdrive Даниел Дончев. Разбира се, когато е попаднал в центъра, далеч не е изглеждал така. Изминалите десетилетия, нередовното обслужване и некомпетентните технически намеси не са пощадили елитното купе. Все пак пораженията не излизат извън рамките на нормалното, автомобилът е бил държан в гараж и не е претърпявал сериозни инциденти, за което може да се съди и по факта, че всички стъкла са оригинални.

„Започнахме с техническата част – сменихме цялата спирачна система, не само дискове, накладки и маркучи, а и помпи, сервосистема и т.н., както и цялата изпускателна уредба. Не успяхме да намерим оригинална, затова я изработихме сами, но запазихме автентичния вид на ауспуха.“ Сменени са всички филтри, свещи и кабели, горивната помпа, много маркучи и т.н. Сериозен проблем е климатикът, който е безнадеждно повреден, при това работи със забранения днес фреон, затова се налага да бъде направен почти наново. Най-много време и усилия обаче отнема работата по каросерията.

Когато проектира тази каросерия, великият Пол Брак е изправен пред няколко задачи. От една страна, дизайнът е трябвало да бъде свързан с облика на прочутото купе 3.0 CS (Е9), което се е превърнало в един от символите на марковата стилистика. От друга страна, налагало се е конструкцията да бъде съобразена с нови стандарти за здравина и защита на пътниците, което е правело почти невъзможно възпроизвеждането на ефирната лекота на Е9. Освен това обликът на автомобила е трябвало да се впише в единната концепция за цялата гама, включваща трета, пета и предстоящата седма серия. Голямата лимузина е най-амбициозният проект на BMW за десетилетието, нейната поява е била съпроводена с огромен имиджов и финансов риск, затова и „шестицата“ била призвана да носи доста черти от бъдещия конкурент на S-класата и по този начин да привнесе спортни асоциации в образа на иначе доста тежкия и внушителен автомобил.

Пол Брак и неговият помощник Манфред Ренен се справят великолепно с трудното задание, създавайки каросерия, която днес безспорно притежава статута на неокласик. Затова както желанието на собственика, така намерението и на хората от Overdrive е да я възстановят максимално близо до оригинала. Това обаче не е лесно. Много от частите се намират трудно, налага се да се чака с месеци. Голямо предизвикателство е изправянето на ламарините. „Те бяха много очукани и неравни, затова подготовката преди боядисването включваше четири ръце филер – това означава, че всеки път се пръска с филер, после се търка, пръска се отново и т.н.“ След това автомобилът е боядисан в оригиналния си цвят (през годините цветът на купето е бил променен, при това не твърде сполучливо).

Класик, който ще бъде шофиран

„Трябваше да се занимаем специално с капака на багажника“, разказва по-нататък г-н Дончев. „Някой беше експериментирал да прави върху него нещо като спойлер, като използвал кит и ламарина – истински абсурд, защото капакът тежеше 30 килограма и едва се отваряше, пък и беше изгнил тотално. Купихме нов капак, изработихме спойлер.“

Въпросният спойлер е показателен за принципите, следвани при възстановяването. Желанието на собственика е да шофира автомобила на пътя, а не да го пази в колекция, затова се налагат и определени компромиси по отношение на автентичността – като например централното заключване с дистанционно управление, шумоизолацията, спойлерът, чийто гумен оригинал днес би изглеждал доста нелепо, радиото Becker, което, макар и доста старо, все пак работи с компактдистове, а не с касети, както и новите кожени тапицерии с таван от алкантара. Впрочем и собственикът, и г-н Дончев са единодушни, че новият черен салон със светлосини, тъмносини и червени шевове (цветовете на BMW М GmbH) е по-добър от първоначалния бежов. При изработването му, както и при повторното изграждане на доста пострадалото от времето арматурно табло, не само са запазени оригиналните форми, но са положени големи усилия за откриване и възстановяване на всеки липсващ детайл при бутоните, лостчетата, пластмасовите части и апликациите.

Изобщо намирането и купуването на частите не е никак лесно, въпреки че в Европа и САЩ съществуват специализирани фирми, обслужващи собствениците на класически автомобили. Независимо че за части са похарчени около 12 000 лева, много детайли се налага да бъдат възстановявани на ръка. Доста труд се хвърля и по стоп светлините и мигачите, които биват шлифовани и лакирани, за да добият почти новия си вид.

Крайният резултат обаче си заслужава както усилията, така и цената, възлязла общо на около 25 000 лв. След шест месеца работа клиентът е изключително доволен – той трудно може да познае автомобила, въпреки че семейството му го притежава от много отдавна и е израсъл с него от дете.

Можем да бъдем доволни и всички ние – затова, че в България има хора, готови да поддържат и съхраняват автомобилната класика, и че съществуват специалисти, способни да се справят успешно с възстановяването на творенията на големите инженери и дизайнери от миналия век.

Снимки: Стефан Солаков

Източник: AMS.bg