В момента автомобилът преживява един от повратните периоди в своето развитие. За огромно съжаление, както често се случва, повратният момент не е следствие на естествените процеси в технологичната еволюция или на стремежа към съвършенство, а основно на политически натиск и куп външни фактори, които, на практика нямат нищо общо нито с автомобила като такъв, нито с личната мобилност като цяло, нито с екологията.

Климатичните промени са неоспорим факт, но прочитът на причините за тях е най-меко казано спорен – докато половината от екваториалните гори, наричани не без основание „белите дробове на планетата“ са вече изсечени, а замърсяването и пренаселването на Земята достигат до невиждани и нечувани до момента размери, политическите елити в определени части на света решиха да обвинят за всичко или почти всичко транспорта, при това най-вече средствата за личен транспорт. При положение, че според голямата част от проучванията по въпроса целият транспорт по света е отговорен за по-малко от десет процента от емисиите СО2, отделяни в атмосферата, а СО2 далеч не е единствена причина за така нареченото глобално затопляне или за замърсяването като цяло.

Резултатите са налице – електрификацията до момента не само не решава проблеми с екологията, а създава нови, свързани със засилен и крайно неекологичен добив на изчерпаеми суровини, необходими за направата на акумулаторните батерии, въпросът откъде всъщност ще дойде необходимото за лелеяната електрификация електричество е все така нерешим, а цените на суровините са се устремили към Космоса още преди да се е стигнало до реален недостиг. Автомобилните производители се оказват в абсурдната ситуация да отделят повече средства, за да покрият доста отдалечените от реалността екологични изисквания, отколкото за развойната дейност по самото усъвършенстване на автомобилите си. Резултатът – автомобилите стават все по-сложни, все по-тежки, все по-еднакви, и изобщо все по-наподобяващи повече на смартфони, отколкото на произведението на човешкия гений и стремежа към свобода, като каквито са замислени. Ами автомобилите за удоволствие? Те са изчезващ вид, който се среща предимно в най-високите ценови категории и имат бутиков характер.

На фона на всичко това новата „двойка“ купе на BMW изглежда като глътка свеж въздух в цялата задушаваща ситуация. Заедно с Mazda MX-5 това е на практика последният мохикан сред едросерийните автомобили с компактни размери, залагащи на класическа компановка с преден двигател и задно предаване. В зависимост от избраната модификация, моделът се предлага във варианти със задвижване или само на задните, или и на четирите колела, но и в двата случая превъзходната управляемост и автентичното удоволствие от шофирането са напълно гарантирани. Особено при топверсията M240i xDrive Coupé, при която буквата „М“ в началото на моделното означение се оказва дори по-важна, отколкото може да се предположи.

По отношение на дизайна на новото купе мненията не са единодушни – моделът несъмнено изглежда много различен от своя предшественик, което само по себе си е хубаво. От друга страна обаче предходното издание беше един изключително красив в класическия смисъл на понятието автомобил, чиито форми сякаш бяха изваяни от един къс метал. При новата генерация формите са по-разчупени, но и не толкова хармонично кореспонтиращи помежду си. Този контраст със сигурност е търсен ефект, пък и откроява отдалеч осанката на компактния спортист.

Вътрешността е издържана в класическия за марката стил – ергономията е направо великолепно, качеството на материалите и изработката е задоволително, макар и не върхово, възможностите за персонализация са богати, а нивото на технологиите е сред най-доброто, което може да се открие в сегмента. Единствено обзорът от мястото на водача е леко оскъден, което в определени ситуации е недостатък при спортно шофиране.

А спортното шофиране е нещото, за което тази машина е създадена. Съчетанието от двойно предаване и спортен М диференциал с изцяло променлива степен на блокиране позволява гъвкаво разпределение на въртящия момент не само между предния и задния мост, но и между колелата на задната ос. Не трябва да пропускаме и факта, че споменавайки думата „тяга“, този автомобил разполага с буквално неограничени количества от въртящ момент – снабденият с двуструен турбокомпресор редови „шестак“ с кубатура три литра има максимален въртящ момент от 500 нютонметра, който е наличен в почти целия оборотен диапазон. Съчатанието от брутална тяга, изумителна лекота на развъртане, напълно съпоставима с тази на спортен мотор с атмосферно пълнене, солидната мощност от 382 к.с. и буквално органичното усещане за цялост между двигател и трансмисия са решаващи за формирането на неповторимия характер на този автомобил.

Удължаването на междуосието с около пет сантиметра спрямо предшественика са донесли повече стабилност и спокойствие в пътното поведение, но свръхинтензивната обратна връзка от кормилната уредба е съхранена на сто процента, а талантът на BMW M240i xDrive Coupé за бързи завои далеч надвишава този на 90 процента от средностатистическите любители на динамичното шофиране. Специално при активиране на някой от спортните режими карането на компактното купе на баварците се превръща в емоция, която трудно може да бъде описана с думи – разликите с досегашното поколение на М2 са доловими най-вече за абсолютни виртуози зад волана, което прави очакванията към предвиденото за пролетта ново издание на „истинската“ М-версия още по-високи. Забележително добрата работа на системите за сигурност и широкият граничен режим дават възможност да изпитате почти състезателна емоция от карането, без да бъдете опасни за себе си и околните, но, както вече отбелязахме, автомобилът е способен и на неща, които чисто и просто далеч надхвърлят възможностите на „обикновения“ водач, така че хладният разум е безкрайно важен, за да не се стига до ситуации от типа играчка-плачка.

Звукът от шестцилиндровата машина е нещо, което също не подлежи на описание по стандартния начин – всяко по-сериозно форсиране или пък по-рязко отнемане на газта води със себе си букет от звуци, които няма как да не създадат асоциации с моторните спортове. Интересно е да се отбележи, че в момента, в който отпуснете юздите и решите да я давате по-кротко, автомобилът се превръща от разярен хищник в блажена котка – особено в режим Adaptive автомобилът осигурява комфорт като на малко Gran Turismo.

BMW M240i xDrive Coupé е истински празник за сетивата на всеки любител на спортните автомобили. Тази машина е създадена, за да носи радост, и го прави по един великолепен начин – това е мощен, бърз и изключително способен на пътя автомобил, който носи искрени усмивки с всеки изминат метър.

Източник: AMS.bg