Продължение от част I

През 1945 и 1946 г. в България не са реализирани продажби на нови леки автомобили, а само на ограничено количество употребявани, въпреки че към април 1945 г. почти всички вносители отново възстановяват (макар и за кратко) своите контакти с чужбина. През 1947 г. обаче у нас са внесени 38 нови леки автомобила, като 14 от тях влизат в България чрез частни вносители – това са един Ford Tudor (“Алемит кар кампани” АД), три автомобила Pontiac, доставени от бившия представител на International Димитър Илчев, и десет броя Renault 4CV, предлагани у нас от официалния дилър Рене Волц, който дори участва със собствен щанд на Пловдивския панаир през тази и следващата година. По-големите партиди представителни автомобили ЗИС, Packard и Chevrolet са поръчани и платени от българското правителство без посредничеството на частни представителства. Това  важи и за 120-те командирски автомобила Jeep, също доставени през 1947 г.

От национализацията през декември 1947 г., когато частните представителства са окончателно ликвидирани, до 1954 г. новооснованото държавно предприятие “Металимпорт” внася в страната още около 500 леки автомобила, само за държавни нужди, което прави средно по 70 броя годишно. В този период различни министерства и държавни ведомства в България получават леки автомобили от марките ЗИС 110, ГАЗ-М20 “Победа”, ГАЗ 12, “Москвич” 401, Skoda 1101 Tudor, Skoda 1101 VO, Skoda 1200. 

Голяма част от командирските автомобили Skoda 1101 VO са внесени през 1951 г. за нуждите на армията и основаната през същата година Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО) и са предназначени за провеждането на шофьорски курсове за професионалисти и любители водачи. През 1953 г. е доставено и ограничено количество лимузини EMW 340 (източногермански модернизиран аналог на BMW 321), които са експлоатирани предимно като таксиметрови и санитарни автомобили. 

Отново автомобили за частни лица

Продажбите на нови превозни средства на населението са възстановени през 1954 г. с вноса на 146 мотоциклета, а през 1955 г. са продадени и първите след национализацията 43 нови леки автомобила на частни клиенти. До създаването на “Мототехника” през 1964 г. монополист в автомобилната търговия у нас остава ВТП (външнотърговско предприятие) “Металимпорт”. 

През 1955 и 1956 г. по изключение са проведени два поредни панаира в Пловдив (до 1966 г. панаирът се организира през година), на които освен добре познатите социалистически производители за първи път след войната участват западногерманските фирми Mercedes-Benz и DKW, като през 1956 г. към тях се присъединяват Fiat, Simca, Standard и Triumph. 

След завръщането си у нас през 1955 г. Mercedes-Benz внася предимно камиони и друга специализирана транспортна техника, но покрай другото в България попадат и ограничен брой леки автомобили, предназначени за държавни ведомства, болници и др. След 1957 г. продажбите на марката стават с посредничеството на основаното в края на 1956 г. ДСП (държавно стопанско предприятие) “Булет” и по-специално на неговата търговска кантора Кореком, за която ще стане дума малко по-нататък.

В периода 1947–1957 г. в България няма специализиран магазин за продажба на леки автомобили на частни клиенти. Малкото нови коли, които по това време се внасят у нас, се купуват директно от митницата в София, а информацията за тяхното появяване в България, разбира се, се предава “на ухо”.

На щанда в ЦУМ

При откриването на Централния универсален магазин (ЦУМ) в София през април 1957 г., част от неговия приземен етаж е обособена като автосалон. Там е поставен и специален въртящ се подиум, на който първоначално стои едно Renault 4CV с цена 35 000 лева, а към края на годината на негово място идва новият модел на Wartburg 311 (33 000 лв.), впоследствие изместен от “Москвич” 402 (25 000 лв.). През годината са продадени общо 390 автомобила от тези и някои други все още неуточнени марки, което прави по малко повече от един автомобил на ден – едно нелошо начало.

По същото време в ЦУМ се предлагат и няколко марки двуколесни превозни средства, най-евтините от които са два 50-кубикови мопеда – източногерманският Simson и холандският Kaptein, чиято цена и в двата случая е равна на 3200 лева.

През 1958 г. у нас са продадени 2700 частни леки автомобила, сред които освен споменатите вече марки са още ГАЗ-20 “Победа” (32 940 лв.), FSO Warszawa М20 (32 940 лв.) и ограничени серии ГАЗ-21 “Волга”, чиято цена не е посочена. За разлика от предходната година, когато неколцина щастливци стават собственици на  западни леки автомобили Renault 4CV и мопеди Kaptein, през 1958 г. асортиментът е почти изцяло социалистически. В края на 1958 г. цените на всички леки автомобили, продавани в ЦУМ, са намалени с 10%.

Според спомени на съвременници в края на същата или началото на следващата година британската компания Standard успява да продаде у нас няколко екземпляра от своя най-евтин модел Pennant. През 1956 и 1958 г. фирмата участва със свой щанд и на Пловдивския панаир, с което се изчерпват и нейните изяви на родната сцена.

По отношение на марките и цените на четирите хиляди леки автомобила, продадени у нас през 1959 г., не настъпват съществени промени, но гамата от предлагани модели е освежена с ново западно попълнение – Simca Aronde. По същото време френската компания предлага ограничени серии от своята продукция в почти цяла Източна Европа, като преобладаващата част от тях са лансирани в Чехословакия, докато продадените у нас леки автомобили Simca се броят на пръсти (за разлика от няколкото стотици западни леки автомобили, продадени у нас през втората половина на 50-те и през 60-те години, за същия период в Чехословакия са внесени 7000 броя Renault, 6000 броя Fiat и 3500 броя Simca). Въпреки това фирмата не се отказва така лесно от българския пазар и в периода 1956 – 1968 г. присъства без изключение със собствен щанд на Пловдивския панаир. През 1961 г. Simca дори предлага изгодна оферта за построяването на монтажно предприятие на територията на вело-мото завода “Балкан” в Ловеч с годишен капацитет 18 000 леки автомобила от моделите Aronde и Ariane.

Пак през същата година у нас са внесени и първите бройки от атрактивния роудстър Skoda 450, по-късно преименуван на Felicia. Автомобилът също се подвизава известно време върху въртящия се подиум на партера на ЦУМ, но остава почти недостъпен за  частните клиенти въпреки своята относително приемлива цена от 29 000 лева (което е някъде по средата между “Волга” и “Москвич”). Причината за това е, че почти веднага след доставянето в България преобладаващата част от внесените бройки са изкупени от клубовете на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) в столицата и някои други градове. По същото време ДОСО все още е единствената организация в България, която провежда шофьорски курсове за любители водачи, и в края на 50-те години почти изцяло заменя поостарелия си автопарк с новите атрактивни модели Skoda 450. Част от останалите нови автомобили, експлоатирани по същото време от организацията, са Warszawa M20, които така или иначе не се радват на особен успех сред частните клиенти.

Друг любопитен акцент от родния автомобилен пазар през 1959 г. е дебютът на малолитражните западногермански автомобили Glas, който е отразен и в бр. 12 на в. “Авто Мото” от същата година:

“Неотдавна по улиците на София се появиха три малки автомобила, които привлякоха вниманието на много граждани. Това бяха западногерманските автомобили Гогомобил от 300, 400 и 700 куб.см…
…През 1960 г. у нас ще бъдат внесени известен брой автомобили Гогомобил от моделите 300, 400 и 700 и фургон. Цената на отделните модели, които ще се внасят и продават у нас, не е още установена”.

Интересен факт от историята на българския автомобилен пазар е, че през 1959 г. у нас пристига първият и единствен за този период екземпляр на Trabant 600. Две години по-късно е внесен още един брой и едва през 1963 г. тук са продадени първите 2500 екземпляра от популярния малолитражен автомобил. Впрочем би било интересно да се отбележи, че през втората половина на 50-те години по софийските улици се движи и един екземпляр от луксозната източногерманска лимузина AWZ Sachsenring P240, пряк наследник на Horch.

Първият магазин за автомобили

Може би най-интересната новина за целия период от възстановяването на автомобилния внос за частни клиенти у нас през 1955 г. до създаването на ДТП (държавно търговско предприятие) “Мототехника” през 1964 г. е откриването на първия и единствен за годините на социализма самостоятелен автомобилен магазин. Модерният шоурум, разположен в центъра на София на ъгъла на бул. “Георги Димитров” и ул.“Жданов” (сега бул. “Мария Луиза” и ул.“Пиротска”), е официално отворен за посетители през декември 1959 г., което е отразено подробно в бр. 1 на в. “Авто Мото” от 1960 г.:

“Стотици хора се трупат всяка вечер пред блесналите витрини, зад които, огрени от силна светлина, искрят хубави автомобили, мотоциклети, моторолери и мопеди. Новият магазин за продажба на автомобили, мотоциклети и части за тях – филиал на ЦУМ, беше открит в началото на декември миналата година и вече развива богата дейност. Ще го намерите лесно, щом като по булевард “Г. Димитров” завиете по улица “Жданов” – неговите витрини са най-светли и пред тях винаги има замечтани зрители…”

Първоначално в магазина са изложени ГАЗ-21 “Волга” (35 000 лв.), МЗМА “Москвич” 407 (23 000 лв.), Renault Dauphine (21 500 лв.), Wartburg 311 (20 500 лв.) и Skoda Octavia (21 000 лв.), но тук е редно да се отбележи, че единствено двата съветски автомобила могат да се купят веднага (и “без формалности” както посочва “Авто Мото”), докато останалите се продават само по списък… 

През същата година у нас са продадени около 3000 леки автомобила, като само 150 броя от тях са Wartburg 311. Продажбите на Skoda за 1960 г. също се движат в този порядък, а оскъдната партида Renault Dauphine достига само до 40 щастливци. Преобладаващата част леки автомобили на българския пазар през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години са от марката „Москвич”, която само за кратко е изместена от „Лада” в края на 70-те и началото на 80-те години.

До момента броят на продадените през 1961 г. у нас леки автомобили не е уточнен, но той вероятно е някъде около 3500. Това, което отличава 1961 година, е голямото разнообразие от 8 марки и 14 различни модела от 7 държави. Това са ГАЗ-21 “Волга” (38 000 лв.), МЗМА “Москвич” 407 (26 000 лв.) и неговата комби версия (28 000 лв.), Warszawa 201 (30 000 лв.), Skoda Octavia (24 000 лв.), Skoda Felicia (29 000 лв.), три разновидности на Wartburg 311 – стандартен (22 000 лв.), с радио (24 000 лв.) и De Luxe (26 000 лв.). Тогава у нас могат да се купят и два модела на Opel Rekord – с 45 к.с. (37 000 лв.) и 55 к.с. (40 000 лв.), както и Renault 4CV (22 000 лв.) и Renault Dauphine (25 000 лв.), като вторият е продаден само в 185 броя до края на същата година. Интересно е да се отбележи и първото появяване на нашия пазар на Zastava 600, която през 1961 г. се продава за 22 000 лева.

Така до началото на 60-те години предлаганият асортимент включва общо седем различни източноевропейски марки на цени от 20 000 до 40 000 лева и 5 западноевропейски, чиято пазарна стойност е в приблизително същия порядък. В края на 50-те години месечното възнаграждение в България е се движи между 600 и 2200 лева, което значи, че един от евтините автомобили струва около 20 средни месечни заплати или теоретично може да се изплати за по-малко от две години. На практика обаче нещата са малко по-различни.

Първите признаци на предстоящата криза с митичното “чакане на ред” се проявяват още през 1962 г., когато у нас са внесени 3800 леки автомобила за частни клиенти при наличието на повече от 10 000 записани кандидат-купувачи. През същата година е извършена и парична реформа при съотношение 1:10, в резултат на което от цените на автомобилите и от заплатите отпада по една нула. По това време заедно с популярните вече марки “Москвич”, “Волга” и Wartburg у нас пристига и първата партида от 350 чешки триколки Velorex, предназначени предимно за инвалиди.

През 1963 г. е официално обявено, че “не се очаква внос на леки автомобили от Западна Европа” (за САЩ изобщо не може да става и дума). До края на годината на частни лица са продадени 7000 автомобила, но сред тях вече липсва “Волга”, която от този момент нататък почти без изключение се внася в страната само за нуждите на различни държавни ведомства и министерства, а частни клиенти могат да я купят единствено срещу валута от “Кореком”.

Текст: Иван Колев
Снимки: архив на автора

Източник: AMS.bg