Всъщност, за да харесате този автомобил, дори не е необходимо да бъдете заклет почитател на италианския дизайн, италианските автомобили или каквото и да било друго проявление на италианския поглед към живота. Защото в епоха, когато средностатистическият автомобил все повече заприличва на най-обикновена вещ за консуматори, лишена от емоционален заряд, открояващ се характер или някаква форма на добавена стойност, хората, в чиито вени все още тече поне малко бензин, няма как да не оценят по достойнство кола, създадена от едни автомобилни ентусиасти за други автомобилни ентусиасти. Да, такива машини с душа все още има, макар и да се срещат все по-рядко. Добре, нека сме честни – този тип автомобили са почти на изчезване на пазара на нови модели. И именно заради това само може да адмирираме факта, че Alfa Romeо все още продължават производството и продажбата на Giulia, след някои неголеми, но уместни модернизации.

Дизайнът винаги си остава въпрос на личен вкус, но няма човек, който да има дори бегла представа от стил, който да не признае, че този автомобил изглежда добре. Просто защото италианците са нацията, която може би най-добре може да превърне дори най-дребничкото нещо в шедьовър на някакъв вид изкуство. Предната част носи традиционната щитовидна решетка на марката и макар историята на Alfa Romeo да помни автомобили с определено по-изящни и непреходни черти на лицето, тази физиономия все пак си я бива. Силуетът на каросерията е източен, атлетичен и с фини линии, а агресивната задна част донякъде напомня на Maserati. Достатъчно е да се вгледаме по-внимателно например в дизайна на 19-цоловите джанти, за да си припомним защо всъщност италианският дизайн се смята за може би най-добрия в света.

Отвътре картината е не по-малко завладяваща сетивата – позицията на седене е приятно ниска, но въпреки това обзорът от мястото на водача е съвсем задоволителен (дори предният капак се вижда без усилия, което си е направо забележително явление в един съвременен автомобил от подобен калибър). Ергономията е чудесна, качеството и функционалността на инфо-развлекателната система – също. Екранът определено не е сред най-големите в класа, но се вижда добре и е разположен точно там, където би трябвало да е. Повечето функции се управляват възможно най-интуитивно с логично позиционирани и прегледно означени бутони, а не с безкрайно ровене в менюта и подменюта, което първо е откровено опасно по време на шофиране и второ предполага отнемане на време за неща, които в друг случай не биха заслужавали никакво внимание. Зад волана имаме прекрасни в своята простота класически кръгли циферблати, а не светещо като коледна елха дигитално табло. Изобщо колкото повече опознаваме Giulia, толкова повече започваме да й симпатизираме, защото създателите й са успели да я направят автентична и класическа, без да бъде ретро. Това е кола, която е достатъчно модерна като техника, но не да парадира с това.

Автомобил за истинско шофиране

Ако сте от хората, които обичат да шофират, би било необяснимо, ако не харесате Giulia. Защото Giulia е напълно истински автомобил за шофиране – не за автономно движение и не просто за придвижване, а за каране. Включително и за наистина спортно каране. Кормилната уредба работи прецизно, директно и хомогенно, осигурявайки почти идеална връзка за контакта на предните гуми с асфалта. Ходовата част е конструирана и настроена по начин, който осигурява прекрасно поведение както на магистрала, така и по пътища със завои. Да, карането на Giulia е чисто и просто приятно занимание – даже и в тривиалния градски трафик. Тази Alfa е чевръста, повратлива, динамична и доставя удоволствие с изминаването на всеки метър – и никога не е скучна. А това е качество, с което в този клас към момента могат да се похвали на 100% единствено BMW Серия 3 – поне така стоят нещата според автора на тези редове.

Комфортът на возене също е като цяло приятен, което всъщност е учудващо предвид наличието на огромни 19-цолови колела, обути с нископрофилни гуми. Преобладаващо добри думи можем да кажем и за шумоизолацията – с изключение на малко по-силните аеродинамични шумове при движение по магистрала.

Двулитровият бензинов двигател с 280 к.с. и максимален въртящ момент 400 нютонметра се откроява с доста горещ темперамент и приятен за ухото звук, който все пак няма как да си съперничи със симфонията, която помним от култовите шестцилиндрови мотори на компанията от не толкова далечното минало. Системата за задвижване на четирите колела работи дискретно и впечатляващо ефективно, позволявайки, стига да пожелаете, доста активно поведение на задната част на автомобила.

Alfa Romeo Giuliaе радост за сетивата на всеки автомобилен любител – тя изглежда прекрасно, звучи прекрасно и се кара прекрасно.Класическият интериор е лишен от ненужни дигитални заигравки, а платформата със задно предаване позволява управляемост, която без преувеличение търси равна на себе си в средния клас.

Източник: AMS.bg