728 x 90

Concorso d’Eleganza Villa d’Este: Усещане за автомобил

Да, същото онова Concorso d’Eleganza Villa d’Este, което по своята същност е едно от най-значимите събития в годишния автомобилен календар.

Девет години след първото ни посещение на Concorso d’Eleganza Villa d’Este, отново сме тук. Горещото време е пълна противоположност на тогавашния студ, но и то по никакъв начин не променя цялостната картина на този елитен фестивал на автомобилната култура. Леката мараня над езерото Комо е застинала в своето достолепно спокойствие. Вълните му се плискат небрежно в брега, а в далечината стремително се извисяват околните планински хребети. Едва ли нещо може да засенчи блаженото спокойствие на ширналия се в простора поглед. Освен ако… наоколо не присъстват автомобили, каквито не можеш да видиш никъде другаде. Защото поводът да сме тук не е туристически, а е свързан с автомобилно събитие.

Да, същото онова Concorso d’Eleganza Villa d’Este, което по своята същност е едно от най-значимите събития в годишния автомобилен календар. Може би се изразих неправилно… Ако определим категорично трите най-върховни срещи на автомобилната класика, това ще са тези във Вила д’Есте в Европа, Пебъл Бийч и Амелия Айлънд в Америка. Това са невероятни събирания на автомобили, които иначе са добре пазени в различни колекции по света, а уникалността на представените модели остава постоянна величина всяка година. Трудно е да си представим какви усилия изисква организацията и логистиката на всичко това.

Студено… студено… горещо.

Все още не мога да повярвам че идвам тук за втори път, след като посетих конкурса през 2013 г. Девет години са отлетели като миг, преди отново да стъпя върху ситния чакъл, който хрущи толкова очарователно под гумите на автомобилите и ме кара да изпадна в същото енигматично състояние, съчетаващо реалност и сън – независимо от това, че нехарактерната за май горещина навън е в пълна противоположност със също толкова нехарактерно студеното време през май 2013 г. Капчиците масло по чакъла отново са тук, а топлината допринася за изпаряването на различните течности, които се процеждат от разни уплътнения, за да галят сетивата и всякакви видове автомобилни рецептори по човешкото тяло. Наоколо щъка пъстра смесица от обикновени хора, милионери и аристократи, издокарани в костюми от различни епохи, Вила д’Есте е непокътната и бележи своя 150-и сезон като хотел, атмосферата носи същата автентична аура, само медиите са малко по-различни в цялата палитра на модерния дигитален свят. Вероятно това е хубаво – така хората могат по-лесно да се докоснат до света на класическите автомобили – дори и ако някой просто ги е използвал за фон в Инстаграм. Но може би е и малко тъжно. Защото тези уникални автентични шедьоври с дълбока и богата история заслужават особен вид респект, познания и свързаност с тях. И не, не в този модерен смисъл на термина, а във философския. Някои от тях са произведени само в няколко бройки, други са се срещнали с оригиналния си двигател след 40 години раздяла, трети имат напълно автентичен и нереставриран вид, четвърти са рекордьори, шести са били собственост на аристократични особи. Имаше години, в които смятах, че едва ли някога ще мога да видя на живо любимите си Ferrari 288 GTO от 1984 година и Porsche 959. Или Mercedes 710 SS. Или Cord 810. Тук някои от редките шедьоври на Bugatti могат да бъдат видени и докоснати, има цял клас за компресорни модели на Mercedes, съкровища от наследството на BMW M, което тази година навършва 50 години. Каквато и да е причината някой да е тук и независимо дали се интересува от автомобили, няма как да остане равнодушен. Така ренесансовата архитектура на Вила д’Eсте (построена през 1568 година от кардинал Толомео Галио и част от Световното наследство на Юнеско) и нейните градини се превръщат в сцена за това автомобилно общество и в хронология на техническия прогрес в автомобилостроенето.

Трудно може да се оцени истинската стойност на всеки един от автомобилите след вложения в търсене труд, закупуването и реставрацията. Далеч съм от мисълта да идеализирам собствениците заради това, което са направили – класическите автомобили отдавна са станали обект и на инвестиционни решения, но не мога да отмина факта, че хората, които виждам тук и с които разговарям съвсем свободно в момента, са изпълнени с вдъхновение и с непринудена любов искат да ви разкажат за това как са намерили, купили и възстановявали автомобила си. Може би най-важният в цялата им неизброима колекция, защото на Concorso d’Eleganza няма случайни коли. Конкурсът е организиран за първи път в навечерието на Голямата  депресия, през 1929 година, като състезание между нови автомобили, просъществувал е няколко десетилетия, а 70 години по-късно, през 1999 г., е възобновен и се утвърждава отново под патронажа на BMW Group. След съкратения формат на събитието през миналата година и провеждането му през есента, през тази то изгря в целия си блясък и разшири присъствието си освен с езерото Комо и с изложение на миланския площад Скала и тур от Милано до Чернобио, където и е Вила д’Eстe – всичко в рамките на Como Car Week. Обикновено всяка година организаторите подбират за участие около 50 класически автомобила от различни марки, но преди няколко години беше решено да се обърне внимание и на впечатляващи модели от близкото минало – именно по този начин на конкурса се появяват екзотики от 80-те и 90-те години, каквито са споменатите Porsche 959, Ferrari GTO и спечелилият купата на публиката Coppa d’Oro Aston Martin Bulldog. Обикновено всяка година конкурсът има своя централна тема, но този път те бяха две – 75-годишнината на Ferrari и 50 години BMW M. Благодарение на усилията хората от BMW Klassik можеха да бъдат видени множество редки модели на BMW, показващи пътя, по който марката е преминала, преди да стигне до представените на конкурса M4 CSL и скрития от камерите електрически XM.

Автомобилът вчера, днес и утре.

Жури от специалисти от FIVA прави внимателен оглед на базата на сложни правила и критерии за оценка на автомобилите и трябва да ви уверя, че методологията се спазва стриктно. По стечение на обстоятелствата и тази година наградата Best of Show получи Bugatti – 57S от 1937 г., собственост на Андрю Пискър от Монако, който отнесе у дома както желания Trofeo BMW Group, така и уникалния златен часовник на A. Lange & Söhne. С каросерия на Vanvooren от Париж, кабриолетът в черно и сиво и изчистени форми без излишни орнаменти създаваше уникално излъчване около себе си. През петдесетте той все още е бил собственост на вицепрезидента на General Motors, който му имплантирал V8 от Buick. Особено интересен обаче е фактът, че оригиналният осемцилиндров редови (!) двигател на автомобила се среща отново с каросерията след много десетилетия, случайно открит в интернет. В същата Група А „Златните години на елегантността“ имаше и друг подобен представител на Bugatti – Type 57 C Stelvio със същия тип двигател, но с каросерия на Gamgloff. Третото Bugatti, Type 59 Sports, изглежда поочукано от времето, с помътнели фарове и олюпена кожа, но именно този автомобил, който в известен период от време е собственост на краля на Белгия Леополд III, получи от FIVA приза за най-добре запазен автомобил в оригинален вид.

Състезателният модел в клас 750 кг с осемцилиндров редови двигател с механичен компресор (3,3 л и 250 к.с.), боядисан в черно върху оригиналната си жълта боя (от която са оставени две нарочни ленти), е преоборудван за движение по нормални шосета и е запазил външния си вид в голяма степен благодарение и на изцяло алуминиевата си конструкция. Преди две години собственикът му Фриц Буркард придобива автомобила на аукцион за 12,5 милиона долара. Hispano Suiza J12 от 1912 г. е олицетворение на лукса с изключително скъпата си конструкция и копринено тих V12 агрегат с работен обем 9,4 литра и мощност 220 к.с. – един от онези модели, които можели да си позволят само много богати хора, като банкера Антъни Густав де Ротшилд. Също толкова епохални са двата Rolls-Royce – 20 HP от 1928 г. (който е бил собственост на последния наваб на княжеството Сачин) и Phantom I от 1928 г. с шестцилиндрови двигатели, вторият от които с нито повече, нито по-малко от 7,7 литра работен обем. Зад завладяващия вид на Cord 812 Phaeton, който печели множество награди за индустриален дизайн, стоят авангардни за 1936 година технологии, като предното предаване и двигателят на производителя на самолетни мотори Lycoming. Този автомобил има и директна самолетна връзка, защото е принадлежал на самата Амелия Еърхард. Година след изчезването на авиаторката автомобилът е надграден до 812 чрез оборудване с механичен компресор. На конкурса той получи наградата за най-прецизна реставрация Trofeo BMW Group Classic.

Прочети още:
Porsche Cayenne кабриолет от 2003 г.: Един необикновен прототип

Механика в най-чист вид 

Същите механични компресори са в същността на следващата група автомобили. През 2022 г. комитетът на Concorso d’Eleganza реши да посвети цял сегмент на компресорната ера на Mercedes. Палитрата от модели, създадена след сливането на Daimler и Benz, бележи уникална епоха на огромни и мощни луксозни и състезателни автомобили с механичен компресор и завладяващ външен вид, принос за конструирането на които в голяма степен има Фердинанд Порше. Огромният Mercedes-Benz 630 K от 1923 г. в странния виолетов цвят всъщност е във версията с късо междуосие (откъдето идва и буквата K, kurz на немски) и е тъкмо от тази епоха на Порше. Спортният 680 S с каросерия на Жак Саучик и 6,8-литров двигател се появява през 1929 г. в навечерието на Голямата депресия. Тогава е изработен и 710 SS с работен обем 7022 см3. Богатият аристократ Макс фон Арк-Цинеберг го поръчва, изпращайки свои рисунки, и след това печели с него различни състезания. Каросерията на престижния Mercedes-Benz 500 K е дело на фирмата Erdmann & Rossi, а негов собственик е Райнхард Хеншел, син на производителя на автомобили, локомотиви и оръжия. След Втората световна война автомобилът се озовава в ръцете на генерал от КГБ, открит е през 80-те и е реставриран в Литва и Германия от 1987 до 2009 г. След четири десетилетия престой 540 K изглежда по абсолютно същия начин, както когато майката на пруската баронеса Гизела Жозефин, баронеса фон Кригер, я подарява на дъщеря си. В известен период от време той бил собственост на госпожица Луси Франчи, притежателка на известния Parisian Bar Americaine La Roulotte, която е возела с него Едит Пиаф, Дюк Елингтън и Луис Армстронг. А гигантският  брониран 770 Pullman тежи почти пет тона и заради огромното натоварване на гумите е ограничен до скорост от 70 км/ч. Изработени са всичко на всичко девет такива автомобила.

Alfa Romeo 6C 2500 Villa d’Este печели наградата Best of Show през 1949 година, а днес участва в клас C, посветен на 150-годишнината на Вила д’Есте. Там могат да бъдат открити автомобили, свързани по един или друг начин с духа на хотела. Това е един от 36-те произведени автомобила, който през 1951 г. е скрит от в тунелите под Неапол и престоява там в течение на много години. Разположеният до него Bristol 404 от 1953 г. е служил като тестово „муле“ за различни двигатели и технологии. Неговата ярко изразена вертикална перка е вдъхновена от най-големия самолет на Bristol по това време. Далечна връзка между сегашните компании Fiat и Chrysler може да се открие в спечелилия главния приз в тази клас Chrysler Boano Coupe Speciale, който е симбиоза от американска техника и изискан италиански дизайн и е създаден специално по поръчка на Джани Аниели. Lancia Aurelia B52 е пример за обратното – италианска техника в американски стил. Aurelia така или иначе е рядък модел, но специално този е почти уникален – с алуминиев 2.0 V6, задно разположена скоростна кутия и алуминиева каросерия. Жълтият цвят не е особено популярен, когато става дума за Mercedes-Benz 300 SL, но представеният тук автомобил от 1961 година е един от само три такива, напуснали завода. Върху  седалката на друг 300 SL в оригиналния сребрист цвят албум със снимки показва, че това е бил автомобилът на София Лорен.

Сърцето има доводи, които разумът не познава.

Призът в категорията „Родени за състезателното трасе“ получи Porsche 356 B с каросерия на Abarth и редкия Furhman мотор. Строени до него бяха Alfa Romeo Giulia TZ1 с каросерия на Zagato, Aston Martin DB4 GT от 1958 г. с леко алуминиево купе Superleggera на Touring, Maserati  A6 GCS MM от 1954 г., създаден за заводския отбор на  Maserati за Гран при, AC Cobra от 1964 г. и Ferrari F40 LM – един от 19-те произведени екземпляра. Малко встрани от този шедьовър смирено беше паркиран и Maserati MC12 от 2004 г. Nissan R390 от колекцията на френския състезател Ерик Кома е създаден за надпреварата в 24-те часа на Льо Ман, но е хомологиран за движение по нормални пътища. Купата на публиката получи суперавтомобилът Aston Martin Bulldog с 5,3-литров V8 мотор със 700 к.с. В тази група, наречена Breaking the Speed Barrier, за автомобили постигнали скорост от над 300 км/ч, участваха още Porsche 959, Ferrari 288 GTO и модифициран Citroen SM, достигнал границата от 320 км/ч на езерото Бонвил. Тук са и Lamborghini Miura P400SV, създаден за иранския шах Мохамед Реза Пахлави, и Lamborghini Countach LP5000S Quattrovalvole – последната, най-мощна и бърза версия на легендарния автомобил.

Приза за концептуален автомобил спечели Bugatti Bolide. Осем модела на Ferrari отбелязаха юбилея на компанията. Ferrari 365 P Berlinetta Speciale Tre Posti е първият модел с междинен двигател (дело на Джоакино Коломбо) и три места. Невероятно красивият 250 GT е един от моделите, които са печелили наградата Best of Show. След много години спортният 335 се сдобива с оригиналния си двигател, а небесносиният Ferrari 375 America е един от първите от общо 11-те произведени от този модел. В началото на 60-те Ferrari 400 Superamerica с богато обзаведен салон и 4.0 V12 мотор е бил флагман на марката, а представеният конкретен автомобил е с удължена каросерия Aerodinamico. Ferrari 275 GTB/4 отбелязва голям технологичен напредък през 1964 година със задно разположената си трансмисия, независимо окачване и 3,3-литров V12 мотор. Спомените ми от трите дни край езерото Комо може би ще се скътат в паметта като едни от най-незабравимите и красиви в живота ми, материалното присъствие на автомобилите остава запечатано в подсъзнанието, а с тези няколко страници се надявам, че поне малко съм успял да предам този дух и на вас. Повече снимки и подробности за конкурса ще можете да откриете на нашия сайт ams.bg, а на сайтовете на BMW и на Конкурса можете да се запознаете с всички участници.

Снимки на всички участници можете да видите на този сайт.

Снимки: BMW 

Източник: AMS.bg

Свързани публикации

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителни полета са маркирани с *