www.motonews.bgwww.weekendclub.bgwww.bomarbg.eu

Renault Clio RS – всичко се променя

01.12.2013 | Тест драйв | 83546 прочитания | Автор:
A+ | A-


Един напълно нов, по-голям и по-зрял Clio RS

Човешката история, както и автомобилната, постоянно се променя. Къде по-бурно, къде плавно и умерено. Май първите десетина години от новия век за автоиндустрията можем спокойно да причислим към първия начин – всички производители започнаха да сменят посоката към хибридизация, електрификация и downsizing. Неминуемо, „под ножа“ минаха и спортните коли, които почти напълно изоставиха атмосферните мотори с голям работен обем за малки турбо „зверчета“ под предния капак.

Renault Clio RS е един от най-прекрасните примери за това, което се случи с тази готина категория автомобили. Средният спортист в RS гамата на френския производител заряза 2.0-литровата „атмосферка“ за сметка на 1.6-литрово турбо. На хартия нещата не изглеждат променени – мощността все още е 200 к.с., но в действителност нищо не е, както беше преди.



Стилна преработка на предната част, включваща LED светлини

За радост, същото с пълна сила може да се каже за дизайна. Не че предходното поколение беше грозно, но със сигурност далеч не беше толкова изпипано и емоционално на вид, както актуалния Clio RS. Впечатляващ е и цветът на колата, който впрочем е пренесен от предшественика и изглежда още по-красиво на пътя, отколкото под светлините на прожекторите на различни бляскави салони. И как няма да е така, все пак цената на боята възлиза на 2500 лева. За целия въздействащ ефект почти по равно помагат още и различните брони и дифузори, както и 18-цоловите черни лети джанти. Под тях се крият големи и ярки спирачни апарати.

Сега ми изникна и един много кратък епизод, когато взимах колата за тест, който е красноречив за работата, която дизайнерите са свършили. Пред офиса на Renault-Nissan до жълтата спортна бегачка беше паркиран перлено бял Nissan GT-R. Едно малко момче вървеше по тротоара с баща си, като и двамата бяха очевидно заинтригувани от гледката. Но малчуганът посочи Clio RS и каза с развълнуван тон на баща си – „Ееей, тате, виж каква кола! Страшна е, нали!“. Не GT-R, а Clio RS.



Интериорът е почти стандартен, разлика правят пъстрите декорации

Салонът единствен може да предизвика противоречиви чувства, но това ще е само при първите няколко качвания. Проблемът, ако изобщо може да се говори за такъв, са твърде ярките жълти и червени елементи – декорации, колани и централен шев на волана. Малко дразнещи са и поскръцващите пластмаси, но това отдавам на немалките усукващи сили, които действат върху цялото купе, имайки предвид начина, по който всички карат колата. А иначе, вниманието се привлича силно основно от две неща – от RS бутона до скоростния лост и от лопатките за смяна на предавките, които не се въртят с движението на волана. Размислите за салона минават през главата ми, докато стоя в седалки с добра странична опора, държейки в ръцете си голям, но удобен за захващане волан.



1.6 турбо вместо атмосферен 2.0

Идва ред на най-големите новости в модела. Както ви споделих по-рано, 2.0-литровият атмосферен мотор е дал мястото си на 1.6-литров турбо такъв. Трансмисията е с двудисков съединител, автоматична, а не 6-степенна с ръчен режим на превключване. Толкова голяма еволюция в само няколко години.

Всичко това е довело до няколко най-важни черти в поведението на автомобила. Ударното ускорение започва почти моментално след оборотите на празен ход, а, ако натиснете бутона RS, то ще бъде съпроводено от ярко светване на таблото, което стига дори и до остър звуков сигнал, напомнящ, че е крайно време за смяна на скорост. Тази смяна е всъщност много по-приятна и бърза, отколкото всички митове за автоматичните скорости говорят. Ако трябва да съм честен, харесването на EDC трансмисията си е чисто и просто въпрос на вкус – по-класически настроените любители на високите скорости винаги ще искат „ръчки“, а аз бих се „прежалил“ дори и за EDC скоростна кутия. Все пак, няма винаги да карам колата си на писта, а най-често в града. Прекарвайки там по-голяма част от времето си, автоматът ще ми бъде в огромна услуга.

Имаме и Race режим, който е още по-чувствителен към желанията на шофьора. Открояване заслужава и launch control-ът, с който се поборих доста. Но как ви звучи подобна система в компактен хот хеч? За последно чух за такава в BMW M5…



Тестовият автомобил беше оборудван с опционално шаси Cup, струващо около 1800 лева. Точно тази допълнителна екипировка спомага за почти нереалното усещане в завои. Леко чукване на спирачките преди кривата, бързо „замятане“ в нея за изхвърляне на задницата и газ до дупка на излизане към правата. Горе-долу така звучи най-оптималното използване на Cup, като към него можем да прибавим едва доловимо недозавиване, ако не уцелите момента на спиране.



Звучи като инструктаж за експлоатация на рали автомобил, нали? Е, положението не е чак толкова сериозно, но дори и спирачките ви настройват за изпробване на лимита. Много важно условие за достигането на върхово удоволствие зад волана на Clio RS е избирането на подходящ път. По-скоро – подходяща настилка, като тази на чисто новата отсечка между кв. "Суходол" на София и гр. Перник. Старият път, минаващ покрай Голямо и Мало Бучино, е превъзходно място за такъв автомобил – много и остри завои, чисто нов асфалт с добра маркировка, малко трафик и няколко почти безкрайни прави. Забравете магистралите, там Clio RS ще ви побърка заради окачването си.

Та, на това трасе направих два опита – един през нощта на мокра настилка и един на следващия обяд при слънчево и топло време. Първия път успях да изцедя среден разход от 12/100, но при второто ми появяване на „пистата“ се „постарах“ повече – 14/100 при значително по-висока средна скорост. Разбира се, това са екстремни стойности, които ще виждате на таблото изключително рядко. Ако просто се забавлявате и карате бързичко, без да търсите пределите на възможностите, разход от около девет литра на сто километра пробег ще поддържа усмивката на лицето ви, когато дойде време за посещение на бензиностанцията.



Renault Clio RS е правилният път за спортните компактни автомобили, мога да го заявя от свое име убедено и категорично. Разбира се, малки неточности при прохождането в тази посока не липсват – мощността можеше да е с няколко коня отгоре, дори само за по-добрия имидж спрямо предшественика, а интериорът - да е по-стегнато изработен. Но това са съвсем малки капчици катран в иначе сладката каца с мед. Гарантирам ви, че от нея ще черпите неуморно – всеки свободен момент ще искате да се метнете за поне половин-един час „езда“ на 200 кончета за разпускане от ежедневните проблеми. И докато ви разказвах за новия път на Clio RS, някак неусетно дори и аз забравих емоцията от стария модел. Което означава само едно – пътят е правилен!

Ангел Сергеев

Снимки: Светла Везенкова



Още по темата

Новото Renault Clio: технологии, облечени в дизайнерски костюм

Mitsubishi Eclipse Cross – повече Cross-оувър, отколкото Eclipse

Renault ZOE с нова батерия за 400 километра на ток

Renault Meganе Grandtour пасва и на германци, и на нас, българите

Renault Megane Sedan комбинира практичността със стил и престижно излъчване





Научете всичко! Бъдете първи!

Кликнете на бутона "Харесва ми"!

Затвори

facebook twitter rss linkedin Авто новини мобилна версия

БЮЛЕТИН НОВИНИ

Email: *


МАРКИ