www.motonews.bgwww.weekendclub.bgwww.bomarbg.eu

Ford Fiesta ST – могат ли три цилиндъра да задвижват спортна кола?

22.11.2019 | Тест драйв | 21818 прочитания | Автор: Angel Sergeev
A+ | A-


Моделната гама на Ford, поне що се отнася до автомобилите извън SUV и кросоувър сегментите, беше сериозно подновена през последните години. Налице имаме чисто нови Fiesta и Focus, а дори и вече трупащият годинки Mondeo получи задълбочен фейслифт. Като един от масовите брандове, които имат най-висока ангажираност към спортните автомобили, Ford разполага и с нови Fiesta ST и Focus ST. Последният току-що беше лансиран пазарно, затова отправяме поглед към най-малкия спортист на Синия Овал.

Получавам Fiesta ST за малко повече от 24 часа. В дните преди да взема колата умишлено не гледам клипчета с нея и не чета ревюта на колеги – искам да съм абсолютно безпристрастно ориентиран преди първата ни среща. Все пак, отивам с едно на ум – под капака на малкия хечбек вече има 3-цилиндров мотор, а като цяло съм скептично настроен към подобни агрегати. В главата ми се оформя един основен въпрос – съществува ли изобщо понятието спортен автомобил със само три цилиндъра?



Посреща ме тривратка във вече станалия традиционен за спортните модели на марката цвят Ford Performance Blue. Червени спирачни апарати, 18-цолови колела, масивен заден дифузер с двоен накрайник на изпускателната система и лога ST красноречиво подсказват, че това не е стандартна Fiesta. Сравнено с предшественика на модела, новият хот хеч е малко по-директен в демонстрацията на намеренията си. И това определено ми харесва.

Ако сте абсолютно неподготвен какво стои под предния капак, няма и да разберете, докато не се задълбочите. Още със стартирането на мотора доминиращият звук е този от ауспуха – почти няма да доловите типичното за 3-цилиндровите двигатели неравномерно бръмчене. Ловък начин да се избегне неловкия въпрос колко цилиндъра има новата ви спортна бегачка – просто подайте газ няколко пъти и оставете на ауспуха да даде отговора вместо вас.



Потеглям. Малкият 1.5-литров мотор се развърта изключително бързо, а с приятна тяга разполагам още при ниските обороти. По-точно – дори и да подам повече газ при едва около 1400-1500 об/мин, ускорението не закъснява. Мога да държа педала на газта натиснат докрай чак до над 6000 об/мин като през целия работен диапазон разгръщането на мощността е равномерно, без лесно забележими пикове и спадове.



Няколко експеримента на пътя дават красноречив отговор на въпроса в главата ми. Първо изпробвам доускорение с около 50 км/ч от трета предавка – пълна газ, забавяне в реакцията от под секунда и супер уверено ускорение чак до червената зона. После изпробвам спринта от място – помага ми Launch Control системата или по-скоро адаптираната такава за ръчна скоростна кутия. Достигам 100 км/ч за под седем секунди според личните ми измервания, които не претендират за особена акуратност. Производителят дава стойност от 6.7 секунди. Следва отсечка със остри завои и къси прави – стремя се да държа мотора над 3000 об/мин във всеки момент и трудно намирам забележки в поведението му.



С две думи – да, 3-цилиндров мотор може да задвижва достойно спортен автомобил, особено ако той е с размерите на малкия Fiesta ST. За това, разбира се, спомага и 6-степенната ръчна скоростна кутия с добре премерени предавателни числа и чист, къс ход на лоста. Точката на зацепване на съединителя е ниско, което пък, в тандем със споменатата система за подпомагане на стартирането, осигурява лесен и бърз старт от място. Разполагам и с режими на движение и адаптивни амортисьори – нещо нечувано в този малък клас автомобили само до преди няколко години. Допада ми и настройката на ESP системата, която не стопира грубо опитите ми да изкарам извън релси колата в завой, а почти неусетно подава спирачно усилие за части от секундата и почти не нарушава устрема ми.



Говорейки за електронната система за стабилност, може би тук е моментът да споделя навярно единствената си забележка към инженерите на Ford. Макар и да е доста бърз хот хеч с чудесно поведение в завои, Fiesta ST се превръща в „програмиран“  автомобил. Усещането при смяна на предавките е някак синтетично, няма го удоволствието от прекия досег с механиката. За това допринася и иначе доста директното управление, което обаче дава ограничена обратна информация за случващото се на пътя.

Накрая се разделям със синия хечбек доста тъжен – не защото не съм останал доволен от представянето му, а поради простата причина, че успяхме да прекараме само около 26-27 часа заедно. Определено Ford поставя нови стандартни в този малък и нишов клас, като с интерес ще очакваме отговора на Renault и Peugeot с чисто новите Clio и 208. А, уверен съм, „дигиталното“ усещане зад волана на хечбека ще се хареса на страшно много клиенти – все пак се намираме в години на бурно развитие на автономните технологии и това залитане не е неочаквано.

Ангел Сергеев



Още по темата

Зимна фиеста с новия Ford Fiesta Active

Ford Focus – обратно към върха

С компания на борда

Ford Mondeo Hybrid задълбочава вечния въпрос – дизел или бензин?

Ford Edge Sport е интелигентен атлет с папийонка





Научете всичко! Бъдете първи!

Кликнете на бутона "Харесва ми"!

Затвори

facebook twitter rss linkedin Авто новини мобилна версия

БЮЛЕТИН НОВИНИ

Email: *


МАРКИ