www.motonews.bgwww.weekendclub.bgwww.bomarbg.eu

Hyundai i40 – кореец с европейски нрави

12.12.2011 | Тест драйв | 5405 прочитания | Автор:
A+ | A-


Какво пречеше на Hyundai през последните години да се конкурира по-успешно с европейските си съперници? Не е надеждността, от която всички оставаха възхитени след многохиляден пробег. Не е и цената, която поставяше на колене немските и френските марки. Това, което спираше корейците, беше невнимателното отношение към детайлите и липсата на каквато и да е страст по отношение на дизайна. С новия i40, наследник на досегашната Sonata, нещата обаче се преобръщат в съвсем нова посока. Като към преборените два проблема добавим и за първи път доста високото качество на изработка и модерните технологии, картината става изключително приятна.
Говорейки за дизайна, тук положителната промяна е най-осезаема. Колко често се случва случаен минувач да загледа корейски седан вместо тунингован черен Chrysler 300 C? Е, по време на нашия тест-драйв се случи точно това, докато двата автомобила бяха попаднали случайно един до друг на паркинга на хипермаркет. Hyundai наричат успешния си нов дизайнерски език „флуидна скулптура“, а работата по визията е дело на Hyundai Motor Europe Technical Centre в Рюселсхайм, Германия. Поради това, не е изненада, че i40 изглежда доста „европейски“ и изневерява на досегашния стил на марката в предходните модели. Консервативните форми на Sonata са заменени от агресивна странична линия, доста висока задница (която осигурява относително голям багажник с вместимост 503 литра, но и ужасна видимост при движение назад) и предизвикателна предна част с ненатрапчиво внедрени LED-дневни светлини. 
Със сигурност, докато са конструирали i40, корейските инженери са били наясно, че в Европа клиентите на подобен клас автомобили ценят високо комфорта. Факт е, че вече се използват доста по-приятни материали от преди, а цялостното усещане за качество отговаря на новите амбиции на Hyundai. Тестваната версия не беше с най-високото възможно ниво на оборудване, но радваше окото с приятен кожен салон, алуминиеви апликации и мека материя по таблото. За разлика от Sonata, тук не може и да става дума за неприятни звуци от некачествена сглобка, а аудио системата елиминира успешно шума от трафика и асфалта. За комфортно пътуване спомагат и редица на пръв поглед ненужни глезотии, които подобряват общото впечатление – автоматични чистачки с променлив интезитет на работа, седалки с електрически контрол и подгряване, auto-hold функция на ръчната спирачка, бърза връзка с iPod, отопление на волана, охлаждаща жабка и не на последно място – перфектна двузонова климатизация. Друг голям плюс на вътрешното пространство е размерът му – дължината на автомобила от 4740 мм. е използвана умело и мястото за пътниците на втория ред седалки е достатъчно дори и за по-едри хора. Отпред пасажерите са настанени удобно, а след около час каране шофьорът привиква към леко разхвърляното табло. Една от малкото забележки към интериора е, че предлагането на камера за заден ход става едва при най-високите и доста скъпи нива на оборудване, а тя с оглед на споменатата влошена видимост при маневри е почти задължителна. 
Доста интересно впечатление създава 2,0-литровият бензинов мотор, който залага на атмосферно пълнене и директно впръскване на горивото. При движение по междуградски път и магистрала, 177-те конски сили осигуряват спокойно пътуване без честа необходимост от смяна на предавките. Изпреварванията също не са проблем, а единствено при по-къси прави колата се нуждае от 5-та вместо 6-та скорост по време на задминаване. В градска среда обаче непрестанното превключване е наложително поради сравнително малкия въртящ момент – 213 Нм при 4700 об./мин, и неспособността на колата да се движи спокойно с ниска скорост на 3-та или 4-та предавка. От тази гледна точка може да се каже, че един от много малкото недостатъци на i40 е отсъствието на турбо-бензинов агрегат в гамата, поне засега. Наличието на такъв определено ще подхожда на модерната концепция на автомобила, а и ще отговори на конкурентите по отношение на отделяните вредни емисии и динамичните показатели. При тествания модел истински „ритник“ в ускорението може да се усети едва над 4500 об/мин. Освен това, вредни емисии на CO2 от 159 г/км (и 176 г/км при версията с автоматична трансмисия) е резултат малко под върховите постижения в класа за бензинов двигател с около 180 конски сили. Извън тези факти, работата на GDI мотора е доста спокойна и се усеща само от близко разстояние, когато се долавя съвсем финото почукване, характерно за директното впръскване. Трансмисията работи безупречно, а предавките се сменят с лекота без излишни шумове и движения.
Разходът по време на теста беше относително висок, но с оглед на условията, при които се проведе, изглежда напълно нормален. Първата половина от изпитанието премина през Подбалканския път в посока Казанлък, където имаше прясно паднал сняг. В по-високите места снегът се беше превърнал в лед и преминаването през завои предполагаше скорости не по-високи от 40 км/час и ниска предавка. Именно тук е момента да се спомене за перфектната и ненатрапчива намеса на електронно-стабилизиращата система. ESP-то се включи на два пъти, като „улови“ автомобила в съвсем начален стадий на недозавиване или свръхзавиване. Друга полезна екстра в случая са и адаптивните фарове, които осветяват скрития ъгъл на завоя, оставащ недостъпен за стандартната осветителна система. При всичките неудобства на планината в най-бурния й период, i40 показваше средно потребление на гориво от 8,9 литра на 100 километра пробег. В обратната посока, но вече минавайки по магистрала „Тракия“, разходът нарасна леко до 9,1 л/100км поради значително по-високата скорост. При движение с около 130 км/час моментният разходомер отчиташе стойности около 8/100. Все пак, трябва да се има предвид, че двигателят на тестовия автомобил беше на около 2000 километра и не беше разработен, което оказва голямо влияние при нуждата от гориво. Поглеждайки към горните стойности, може да се обобщи, че по-добрият избор за условията в България е 1,7-литровият дизелов агрегат с 136 к.с., работещ в тандем с 6-степенна механична скоростна кутия.
Добра работа върши и окачването на новия Hyundai. При движение с висока скорост, колата остава „залепена“ за пътната настилка и дава пълна увереност на водача в сигурността на пътуването. Добрият баланс между спортна и комфортна настройка е налице. Единствено някои напречни неравности, като фуги на мостове, се усещат по-силно от пасажерите, но това е благодарение и на 17-цоловите нископрофилни гуми, които предават трептенията към купето по-осезаемо. В района на Карлово, където пътят предлага множество остри завои, при суха настилка, автомобилът извършваше промяната в курса с лекота, без наченки на недозавиване, дори и при скорост от около 80-90 км/час. В нито един момент не се усещаше прекомерно накланяне, което да доведе до неконтролируемост.
Накрая можем да кажем, че Hyundai определено заслужава новия си слоган - "Ново мислене. Нови възможности". Корейската компания тръгва по нов път, който трябва да я отведе в премиум средите на европейските марки. i40 има всички предпоставки да бъде успешен заместител и на японските си конкуренти, които тръгнаха в същата посока преди години. Автомобилът предлага абсолютно всичко, което различните купувачи на коли от среден клас търсят – атрактивен дизайн, перфектно предлагане на място, добър комфорт, модерни технологии и достъпна цена.

Ангел Сергеев



Още по темата

Ford Kuga - на точното място в точното време

Renault ZOE: електромобилите стават все по-практични, а и симпатични

VW Golf 8 eTSI e мек хибрид, но с твърди предимства

Skoda Octavia - родена да бъде бестселър за пореден път

Новият Ford Puma абсолютно отговаря на името си





Научете всичко! Бъдете първи!

Кликнете на бутона "Харесва ми"!

Затвори

facebook twitter rss linkedin Авто новини мобилна версия

БЮЛЕТИН НОВИНИ

Email: *


МАРКИ