www.motonews.bgwww.weekendclub.bgwww.bomarbg.eu

Hyundai i40 – кореец с европейски нрави

12.12.2011 | Тест драйв | 4228 прочитания | Автор:
A+ | A-


Какво пречеше на Hyundai през последните години да се конкурира по-успешно с европейските си съперници? Не е надеждността, от която всички оставаха възхитени след многохиляден пробег. Не е и цената, която поставяше на колене немските и френските марки. Това, което спираше корейците, беше невнимателното отношение към детайлите и липсата на каквато и да е страст по отношение на дизайна. С новия i40, наследник на досегашната Sonata, нещата обаче се преобръщат в съвсем нова посока. Като към преборените два проблема добавим и за първи път доста високото качество на изработка и модерните технологии, картината става изключително приятна.
Говорейки за дизайна, тук положителната промяна е най-осезаема. Колко често се случва случаен минувач да загледа корейски седан вместо тунингован черен Chrysler 300 C? Е, по време на нашия тест-драйв се случи точно това, докато двата автомобила бяха попаднали случайно един до друг на паркинга на хипермаркет. Hyundai наричат успешния си нов дизайнерски език „флуидна скулптура“, а работата по визията е дело на Hyundai Motor Europe Technical Centre в Рюселсхайм, Германия. Поради това, не е изненада, че i40 изглежда доста „европейски“ и изневерява на досегашния стил на марката в предходните модели. Консервативните форми на Sonata са заменени от агресивна странична линия, доста висока задница (която осигурява относително голям багажник с вместимост 503 литра, но и ужасна видимост при движение назад) и предизвикателна предна част с ненатрапчиво внедрени LED-дневни светлини. 
Със сигурност, докато са конструирали i40, корейските инженери са били наясно, че в Европа клиентите на подобен клас автомобили ценят високо комфорта. Факт е, че вече се използват доста по-приятни материали от преди, а цялостното усещане за качество отговаря на новите амбиции на Hyundai. Тестваната версия не беше с най-високото възможно ниво на оборудване, но радваше окото с приятен кожен салон, алуминиеви апликации и мека материя по таблото. За разлика от Sonata, тук не може и да става дума за неприятни звуци от некачествена сглобка, а аудио системата елиминира успешно шума от трафика и асфалта. За комфортно пътуване спомагат и редица на пръв поглед ненужни глезотии, които подобряват общото впечатление – автоматични чистачки с променлив интезитет на работа, седалки с електрически контрол и подгряване, auto-hold функция на ръчната спирачка, бърза връзка с iPod, отопление на волана, охлаждаща жабка и не на последно място – перфектна двузонова климатизация. Друг голям плюс на вътрешното пространство е размерът му – дължината на автомобила от 4740 мм. е използвана умело и мястото за пътниците на втория ред седалки е достатъчно дори и за по-едри хора. Отпред пасажерите са настанени удобно, а след около час каране шофьорът привиква към леко разхвърляното табло. Една от малкото забележки към интериора е, че предлагането на камера за заден ход става едва при най-високите и доста скъпи нива на оборудване, а тя с оглед на споменатата влошена видимост при маневри е почти задължителна. 
Доста интересно впечатление създава 2,0-литровият бензинов мотор, който залага на атмосферно пълнене и директно впръскване на горивото. При движение по междуградски път и магистрала, 177-те конски сили осигуряват спокойно пътуване без честа необходимост от смяна на предавките. Изпреварванията също не са проблем, а единствено при по-къси прави колата се нуждае от 5-та вместо 6-та скорост по време на задминаване. В градска среда обаче непрестанното превключване е наложително поради сравнително малкия въртящ момент – 213 Нм при 4700 об./мин, и неспособността на колата да се движи спокойно с ниска скорост на 3-та или 4-та предавка. От тази гледна точка може да се каже, че един от много малкото недостатъци на i40 е отсъствието на турбо-бензинов агрегат в гамата, поне засега. Наличието на такъв определено ще подхожда на модерната концепция на автомобила, а и ще отговори на конкурентите по отношение на отделяните вредни емисии и динамичните показатели. При тествания модел истински „ритник“ в ускорението може да се усети едва над 4500 об/мин. Освен това, вредни емисии на CO2 от 159 г/км (и 176 г/км при версията с автоматична трансмисия) е резултат малко под върховите постижения в класа за бензинов двигател с около 180 конски сили. Извън тези факти, работата на GDI мотора е доста спокойна и се усеща само от близко разстояние, когато се долавя съвсем финото почукване, характерно за директното впръскване. Трансмисията работи безупречно, а предавките се сменят с лекота без излишни шумове и движения.
Разходът по време на теста беше относително висок, но с оглед на условията, при които се проведе, изглежда напълно нормален. Първата половина от изпитанието премина през Подбалканския път в посока Казанлък, където имаше прясно паднал сняг. В по-високите места снегът се беше превърнал в лед и преминаването през завои предполагаше скорости не по-високи от 40 км/час и ниска предавка. Именно тук е момента да се спомене за перфектната и ненатрапчива намеса на електронно-стабилизиращата система. ESP-то се включи на два пъти, като „улови“ автомобила в съвсем начален стадий на недозавиване или свръхзавиване. Друга полезна екстра в случая са и адаптивните фарове, които осветяват скрития ъгъл на завоя, оставащ недостъпен за стандартната осветителна система. При всичките неудобства на планината в най-бурния й период, i40 показваше средно потребление на гориво от 8,9 литра на 100 километра пробег. В обратната посока, но вече минавайки по магистрала „Тракия“, разходът нарасна леко до 9,1 л/100км поради значително по-високата скорост. При движение с около 130 км/час моментният разходомер отчиташе стойности около 8/100. Все пак, трябва да се има предвид, че двигателят на тестовия автомобил беше на около 2000 километра и не беше разработен, което оказва голямо влияние при нуждата от гориво. Поглеждайки към горните стойности, може да се обобщи, че по-добрият избор за условията в България е 1,7-литровият дизелов агрегат с 136 к.с., работещ в тандем с 6-степенна механична скоростна кутия.
Добра работа върши и окачването на новия Hyundai. При движение с висока скорост, колата остава „залепена“ за пътната настилка и дава пълна увереност на водача в сигурността на пътуването. Добрият баланс между спортна и комфортна настройка е налице. Единствено някои напречни неравности, като фуги на мостове, се усещат по-силно от пасажерите, но това е благодарение и на 17-цоловите нископрофилни гуми, които предават трептенията към купето по-осезаемо. В района на Карлово, където пътят предлага множество остри завои, при суха настилка, автомобилът извършваше промяната в курса с лекота, без наченки на недозавиване, дори и при скорост от около 80-90 км/час. В нито един момент не се усещаше прекомерно накланяне, което да доведе до неконтролируемост.
Накрая можем да кажем, че Hyundai определено заслужава новия си слоган - "Ново мислене. Нови възможности". Корейската компания тръгва по нов път, който трябва да я отведе в премиум средите на европейските марки. i40 има всички предпоставки да бъде успешен заместител и на японските си конкуренти, които тръгнаха в същата посока преди години. Автомобилът предлага абсолютно всичко, което различните купувачи на коли от среден клас търсят – атрактивен дизайн, перфектно предлагане на място, добър комфорт, модерни технологии и достъпна цена.

Ангел Сергеев



Още по темата

Honda X-ADV – мотоциклет по мярка за мен, а и за теб

Peugeot 508 комби: да спасим D-сегмента!

Новият Peugeot Rifter е готов за приключения. А вие?

Повече уют и грижа за пътниците в най-продаваната джипка Honda CR-V (видео)

BMW i3S предлага допълнително удоволствие в града





Научете всичко! Бъдете първи!

Кликнете на бутона "Харесва ми"!

Затвори

facebook twitter rss linkedin Авто новини мобилна версия

БЮЛЕТИН НОВИНИ

Email: *


МАРКИ