www.motonews.bgwww.weekendclub.bgwww.bomarbg.eu

Инерционният електрически автомобил - една на практика погребана идея

28.08.2020 | Авто новини: Автоновини » Елмобили и хибриди | Автор: Angel Sergeev | 5668 прочитания
A+ | A-





През 50-те години на миналия век в Ивердон, Швейцария, започва използването на автобуси, задвижвани от маховици, наричани още жиробуси. Започва изследване за направата на по-малки, по-леки и по-евтини системи и с по-голям енергиен капацитет. В тези години има планове за замяна на конвенционалните химически батерии за мобилни приложения като електрическите автомобили с маховични акумулатори.

Такива системи са приложени експериментално в малки електрически локомотиви, където изпълняват функции на шунтиране и превключване. В по-големи локомотиви, също понякога се използва маховик за ускоряване на локомотива при преминаване на определени участъци.

През 70-те години на миналия век привърженици на тази идея твърдят, че може да се построи инерционен двигател, който ще бъде монтиран в електромобил за градско движение. Пресметнато е, че маховикът на инерционния двигател трябва да бъде с радиус 76 см, общо тегло 100 кг и ще се върти в специален картер под висок вакуум. Оборотите му ще достигат 23 700 в минута. Кинетичната енергия, която той ще акумулира, ще може да осигури на електромобила пробег от 180 км при максимална скорост 113 км в час. Електромобилът ще се ускорява от 0 до 100 км в час за 16 секунди и ще има средна пътна скорост 90 км в час.

През 1980-те съветският инженер Ноурбей Гулия работи върху различни системи за съхраняване на енергия с маховик. Неговият труд дава много оригинални решения: за окачване на ротора, запечатване във вакуумна камера, компенсация на отклонението на оборотите, хидравлично предаване и др. Неговият главен принос е конструирането на маховик способен да поддържа честоти на въртене над 40 000 об./мин., работещ без натоварване около една седмица и издръжлив на разрушение от експлозии. Супермаховиците на Гулия са плътно намотани с метална или пластмасова лента, при което се получава по-голяма издръжливост на усукване отколкото при стоманена отливка. В случай на авария лентата се развива в камерата и спира безопасно ротора. Първоначално първите ротори са направени от пластмасова лента, а впоследствие пластмасата е заменена от арамид и кевлар, намотани не по-различно от обикновена бобина.

Друго практическо приложение на системите е използването им в тестови експерименти в енергетиката, където е необходимо симулирането на бързо натоварване, разтоварване и превключване на големи мощности.

Маховиците не се влияят от температурни промени като химическите батерии. Като цяло могат да съхраняват повече енергия от обикновените батерии. Те са и по-малко вредящи на околната среда, поради това, че са направени от инертни и благоприятни материали. Друго предимство на маховиците е, че измерването на оборотите може да покаже съвсем точно колко енергия е запасена.

Основното затруднение при използването на подобни устройства идва от опасността на експлозивно разтрошаване на ротора поради претоварване. Главното ограничение при конструирането на маховика идва от максималната сила на усукване на използвания материал. За предотвратяване на последствията от разтрошаване на устройството (при отлят ротор), то трябва да се разположи в здрав контейнер, което увеличава масата. При системите разработени от Гулия, маховиците не изискват много тежък контейнер и при размотаването им не могат да се използват повторно.

При използването им в превозни средства маховичните акумулатори служат и като жироскопи, поради това, че ъгловият им момент от същия порядък, като действащите сили придвижващи превозното средство. Това свойство може да е пагубно за движението и управлението на обекта. От друга страна то може да се използва за подобряване на стабилността при завои.

За да се създаде инерционен двигател, не е достатъчно само да се построи супермаховик. Нужно е да се реши уплътняването на маховика и особено при изхода на оста му от дълбоко вакуумния картер, която е свързана с двигателя-генератор на обороти. Едно от решенията се състои от магнитни частици, които плават в масло и създават магнитна течност, като един постоянен магнит я задържа непрекъснато около оста - това е ферофлуидно уплътнение.

Използвани са материали от Wikipedia и книгата "Автомобилът днес и утре" на Е. Димитров, държавно издателство "Техника", 1972 г.




Тагове: електромобил







Научете всичко! Бъдете първи!

Кликнете на бутона "Харесва ми"!

Затвори

facebook twitter rss linkedin Авто новини мобилна версия

БЮЛЕТИН НОВИНИ

Email: *


МАРКИ