www.motonews.bgwww.weekendclub.bgwww.bomarbg.eu

Най-новите БГ книги на издателство "Жанет 45"

04.04.2018 | Авто новини: Лукс&Стил » Литература, арт | Автор: Jordan Lukanov | 1054 прочитания
A+ | A-





"Остайница" от Рене Карабаш
Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девиции и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече.

Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. И това не е мит, а истина, която пълзи на не повече от 600 км от България. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях.

Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите "син" и "дъщеря", "мъж" и "жена", за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.

Владимир Зарев: "Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека.“
 
Романът е написан в постмодерния стил на писане „поток на съзнанието“ който подмята читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което читателят трябва да направи, за да не се удави в него е да се отпусне и да се остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има край.

Ирена Иванова (Рене Карабаш) – родена на 8-ми юли, 1989 г. в град Ловеч. Завършила е Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I” в града, има бакалавърска степен по Приложна лингвистика (английски и френски език) от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Стипендиант в „Западен католически университет“ в Анже, Франция. Магистър е по театрална режисура, към Нов български университет.


"Въпреки бурите" от Росен Карамфилов
"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов. Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко.

Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя България на Фестивала на дебютните романисти в Будапеща през 2015 година. Негови текстове са публикувани на английски, италиански, унгарски, турски и др. Работи като журналист към различни онлайн медии.


"Моментът преди порастване" от Лилия Йовнова
Илиян Любомиров: "Стихотворенията на Лилия Йовнова скачат в локвите, а не бягат от капките. Тя е дете, жена и поет."

Марин Бодаков: "Но кой точно е този момент? Моментът, в който думите започват дръзко да растат навътре, непроизнесени - и вече се превръщат в стихотворения. Моментът, след който близостта с Другия разчупва калъпа си - и започва да произвежда самота или пък независимост. Моментът, в който сладкото момиче вече е жена с прозорлив и елегантен ум. Лили ни разказва честно историите на своето узряване и в хумора им вече накиселява тъгата."

Иван Димитров: "Рядко се случват подобни дебюти в литературата ни, затова и трябва да ги ценим. Лили Йовнова дебютира в литературата ни като един млад човек, който младост не помни. Като един търсещ поет, който вече знае, че намирането е само повод за следващото търсене. Като напълно завършен поет. Когато четеш тази стихосбирка, неизбежно е да си помислиш: "Господи, как момиче в тази крехка възраст е написала толкова зрели стихотворения?" Ще кажа само, че за мен отговорът се крие в стихотворението "Молитва". Стихотворение, което може да ти разцепи душата, защото е написано от една разцепила се за момент душа."


"15 ангела на върха на пръста ми" от Ангелина Александрова
Станислава Чуринскйене: "Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи. Когато ги намира, става ясно, че е всички ние също можем да се открием в тях, а прочистването на дълго неизползваните гласни струни на поета се превръща в красива, запомняща се и универсална мелодия."

Азиз Шакир – Таш: "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само една, чиито очи са сини и без моите."

Йорданка Белева: "Би могъл да е всеки пръст от ръката: вдигнат нагоре палец (милостинята на подарения хоризонт), показалец (местообитанието на езика), безимен пръст (имен ден на метафората), среден пръст (непристойно е да не виждаш по-далече от думата), кутре (малко човече с огромна умора). Хиромантия на поетическото предсказание, в което Ангелина Александрова е толкова опитна (превежда от чужди езици и собствени гледки), че да се запиташ чия е ръката ти, докато четеш тази синеока книга. Чете се със слаби ангели."


"Методът" от Таня Бейрийска
Книгата „Методът“ на Таня Бейрийска е естествено продължение на първата ѝ книга „Нокаут за МС (множествена склероза)“, издадена от издателство „Жанет 45“ през 2017 година.

И докато в първата авторката споделя със своите читатели за тежката си борба с коварната болест и уникалния ѝ метод на хранене, с който е успяла да стопира заболяването, втората ѝ книга е по-практична. В нея Таня Бейрийска навлиза в детайли при описанието и обосновката на всички аспекти на метода й „Ключът към дълголетието“, като се е постарала да даде възможна примерна схема за неговото прилагане.

Авторката споделя и набор от множество различни готварски рецепти, които тя самата ползва до ден днешен, както и създадената от нея Пирамида на храненето, която дава нагледен пример кои храни са полезни и кои са забранени при МС и други дегенеративни заболявания. Заедно с екип от сподвижници и експерти Таня Бейрийска учреди и Фондация на нейно име, за да може да бъде полезна на максимален брой хора, потърсили помощта ѝ и желаещи да приложат метода ѝ в търсенето на избавление.


"Ексхумация на слънцето" от Юрий Лучев
Ангел Дюлгеров: "Има такива поетични книги – генератори на литературност, които са трудно откриваеми, защото обитават приземния етаж на жанровата чувствителност. След „Посичане на ореха“ (1987) и „Немам думи, истина ви казвам“ (2015), в „Ексхумация на слънцето” Юрий Лучев продължава да ни убеждава, че поезията е органика и не търпи битовите жестикулации на убогата ни действителност, а е преди всичко интелектуално предизвикателство срещу човешките преселения, забравения произход, себеподсещане, че „даденостите” не са от днес и от вчера. "Ексхумация на слънцето” предлага прекрасна поезия, изтощителна до краен предел, в която всеки може да открие ускореното движение на интелектуални идеи, способни да произвеждат култура, познание с универсален пластичен език, глобални образи и смисли, изпреварващи дребнотемието на битово-историческото време - лишено от смисъл, но непрестанно намиращо основание в самото себе си. Поезията на Юрий Лучев не е интелектуална самоотбрана, а драматично личностно препрочитане на предупреждението от последната глава на Апокалипсиса: и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота..."


"Мястото или сказание за Ирàкли" от Димитър Борисов Димов
Йордан Велчев: "Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът й бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това e изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла."

Митков Новков: "Книжище – така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов „Мѣстото или сказание за Иракли“. Книжище, защото това е не просто книга, това е чудовищна книга, като тук е необходимо пояснение – чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да откъснеш очи от него. Точно по същия начин не можеш да се откъснеш и от „Мѣстото или сказание за Иракли“, и то не само заради поглъщащата те история, но и заради езика, заради писателския етос. Димитър Б. Димов не пише като другите, но не пише и като себе си – той пише като Литературата, като истинската Литература. Казвал ми е, че цял ден може да се бори с едничка страница, за да не допусне нито едно повторение, че цял ден може да я усъвършенства, преглежда, преправя, докато не започне да звучи звънко, мелодично, с небесната хармония, за която говорят питагорейците. Това е къртовски труд, но с ангелска награда, защото да – той ни остави завършена само тази своя книга, но пък каква книга – не книга, КНИЖИЩЕ! И я прочетете, за да разберете не само как се пише, но и за да осъзнаете колко висока, колко тежаща отговорност е писането, доброто писане."

Божана Апостолова: "Мъртвите сами избират своите издатели. Почувствах го, когато зачетох романа „Мястото или сказание за Иракли“ на Димитър Б. Димов. Бях прочела едва една трета от романа, когато реших, че ще го издам. Нямаше две мнения – това е един чудовищен романист, към който ме поведе неговият първи издател – приятелката ми Малина Томова, в чийто издателски вкус безпрекословно вярвах. Вярвах й и като изключителна поетеса, която винаги ще нося в сърцето си – с любов. Бог да ги прости и двамата. „Мястото или сказание за Иракли“ ме покори и промени завинаги – не само със стила и езика си, а и с потресаващите парчета светлина, достигнали до мен чрез завидното авторско съприкосновение с обиталището и със сенките на хора и животни, вдишали аромата на същото това място. Та нали обиталището – т.е. земята е нашият дом и поклон, както и нашата вяра, чрез която стигаме до мечтите си. За да се почувстваме живи и мъничко по-високи в духовния барометър на живота."



Тагове: БГ книги издателство Жанет 45







Научете всичко! Бъдете първи!

Кликнете на бутона "Харесва ми"!

Затвори

facebook twitter rss linkedin Авто новини мобилна версия

БЮЛЕТИН НОВИНИ

Email: *


МАРКИ